Виолета Христова: Когато промяната се превърне в кауза

В гардероба на Виолета Христова има една черна рокля, която носи преди да роди първото си дете.  

Цели петнадесет години, докато животът и върви по своя обичаен път, свързан с работа, семейство, деца и отговорности, роклята остава в гардероба, защото и е малка. Точно както е останало и обещанието, което си е дала, че един ден отново ще я облече.

Началото на тази история не започва от роклята, а много по-рано. Още в детството, което Вили свързва с бухтичките на мама, топлата питка на баба, ароматът на готвено и масата, около която се събира семейството. В спомените ѝ храната е грижа и начин да покажеш на някого, че е важен.

И въпреки, че в училище има прякор и понякога и се подиграват за килограмите, тя от малка знае, че стойността на човека, няма нищо общо с начина по който изглежда.

„Аз един ден мога да отслабна, но ти по-добър човек няма да станеш.“- така я учи баба и да отговаря на тези, които я обиждат. 

Вили никога не се е сърдила истински на хората. Винаги си е мислила, че ако някой наранява другите, вероятно носи нещо нередно в собствения си свят.

Годините минават. Тя става съпруга и майка. С раждането на всяко дете качва килограми, които не сваля, но има любящо семейство и живее живот, който отвън изглежда напълно подреден. Работи в банковия сектор и като много други жени ходи на работа, готви, организира, грижи се и мисли за всички.  Само че грижата за другите често е за сметка на грижата за себе си.

Храната винаги е била важна част от живота ѝ. Тя носи спомени, близост и усещане за дом. Но с времето се превръща и в утеха, награда, начин да компенсираш умората, напрежението и всичко онова, за което не остава време. От време на време пробва някоя диета, но винаги без резултат.

Така, без да усети кога точно се е случило, Вили започва да се отдалечава все повече от себе си.

Промяната идва по необичаен начин. Вижда реклама за ново телевизионно предаване и решава да кандидатства. Без да има големи очаквания си казва: „Защо пък не?“ , след което продължава с ежедневието си и почти забравя за изпратената кандидатура.

Да, обаче я канят на кастинг. След това на втори. А малко по-късно ѝ казват, че е одобрена. Подписва договор и чак тогава идва истинският страх.

Не я плашат тренировките, нито хранителният режим. Плаши я мисълта, че цяла България ще я види такава, каквато е. Плаши я това, че може да се провали , че може да отпадне още в началото, че хората ще коментират, че ще разочарова близките си...

Дори обмисля да се откаже и да плати неустойката по договора. И тогава семейството ѝ застава зад нея. Насърчават я да се погрижи за себе си и тя заминава.

Оказва се, че голямата битка не е с килограмите, а с изграждането на нови навици . Дошло е време за решения, за отговорност и за среща със самата себе си.

Следват месеци на огромно физическо натоварване, дисциплина и промяна. Но истинските уроци идват по-късно. Когато камерите спират и трябва да се върне у дома. Когато вече никой не я следи и когато изборите отново зависят само от нея.

Тогава става ясна и цената на всичко това. След рязката промяна започват здравословни проблеми. Косата на Вили започва да пада на кичури. Получава припадъци от изтощение. Налага се дълъг период на възстановяване.

Днес казва, че не вярва в глада, наказанията и крайностите. Не вярва и в универсалните решения, защото зад всеки проблем стои човек, а зад всеки човек - различен живот.

След края на предаването започват да ѝ пишат непознати жени. Първо искат съвет, а после и помощ. Чува думи, които изцяло променят живота и:

„Вили, помогни ми. Искам да живея. Имам три деца.“

Постепенно започва да работи с жени, които се намират там, където самата тя е била преди време. Тя не започва разговорите с тях за меню и с килограми. Първо ги кара да снимат какво ядат. После ги изслушва. Говорят за семейството, за работата, за навиците, за страховете и  нещата от живота. Говорят за всичко, защото Вили е убедена, че храната почти никога не е истинският проблем. Проблемът е във всичко онова, което стои зад нея.

Днес работи с десет жени. Подготвя собствен сайт, пише наръчник и разработва рецепти. Мечтае за общност, в която жените да се чувстват разбрани и подкрепени. Но най-много от всичко иска да им помогне да не чакат толкова дълго, колкото е чакала самата тя. Когато говори за тези планове е трудно човек да повярва, че срещу него стои същата Виолета, която някога се е страхувала да застане пред камера. Спокойна и усмихната,  пълна с идеи, тя вече гледа към следващата си цел.

На въпроса: Какво би казала на Виолета отпреди година?  тя отговаря:

„Първо ще се разплача.“

След което добавя нещо още по-изненадващо: въпреки всичко понякога още мисли като старото си аз. Понякога още кляка и се движи като дебел човек, защото промяната на тялото става много по-бързо от промяната в съзнанието. 

Тя разбира толкова добре жените, които търсят помощ, защото не е забравила откъде е тръгнала.

В края на разговора отново се връщаме към черната рокля.

Когато се прибира от предаването, едно от първите неща, които прави, е да отвори гардероба. Изважда роклята и я облича. И тя отново не ѝ става. Не защото е малка, а защото е голяма.

„Толкова време чаках да вляза в нея, а тя ми беше огромна.“

👉 "По-добрата версия - здравословно вдъхновение с мен Вили"