Как се стига до бъдещето със старо Пежо

По пътя към Бузлуджа се качва колона от стари автомобили Пежо 205. По вратите им има големи номера, а по покривите – палатки, гуми и багаж.

Зад волана стоят французи, видимо по-млади от колите, които карат. Какво правят тук?

Това е Europ’Raid – пътуване през Европа, в което скоростта не носи точки. Първото издание е през 2014 година: четири Пежо 205, дванайсет души, 18 държави и 11 489 километра за 23 дни. Оттогава всяко лято на път тръгват стотици екипажи.

Днешният оригинален маршрут продължава 22 дни и минава през 19 държави. Всяка кола носи учебни, спортни и медицински материали за училища и организации в Източна Европа. Когато някой закъса, другите спират. Няма класиране, а само път, който трябва да бъде изминат.

Дълго време Пежо 205 е единствената кола, допускана в рейда. Моделът излиза през 1983 година.

Паметникът на Бузлуджа е открит две години по-рано. Почти връстници са и времето е оставило следи и по двете.

Младите французи не се опитват да върнат 1983 година, но с удоволствие се грижат за колите си. Стягат ги, товарят ги и тръгват. С тях прекосяват граници и носят дарения на деца, които не познават.

Старите коли спират в подножието на стария паметник. Младежите слизат и тръгват нагоре. Те са дошли от другия край на Европа, за да видят място, с което ние още не сме решили какво да правим.

С Бузлуджа не знаем какво да правим от десетилетия. Да я оставим да се разпадне или да намерим начин да я запазим?

През 2018 година Europa Nostra включва Бузлуджа сред седемте най-застрашени обекта на културното наследство в Европа. Предложението не е паметникът да бъде върнат към старата му политическа роля, нито да изглежда отново както в деня на откриването си. Говори се за укрепване, съхраняване и ново предназначение – за култура, образование и туризъм.

Не за заличаване на идеологията от стените, нито за връщането ѝ, а за това самият паметник да намери място в настоящето.

Този август край паметника се провежда шестото издание на OPEN BUZLUDZHA. Мотото е „Усети бъдещето“. Има музика и светлина, а върху бетона се движат дигитални образи. На хоризонта се въртят перките на ветрогенераторите, а в подножието са паркирали десетки автомобили Пежо 205, модел 1983 година.

Не всичко от миналото трябва да бъде спасено. Но нищо не сме разбрали, ако единственият ни отговор е да го оставим да изчезне.