Може ли в час да бъде по-интересно, отколкото в TikTok?

Да, може! Това се случва в „Хидроландия“ - държавата, в която една водна молекула става герой, а знанието се превръща в приключение.

Представете си държава, в която водата не е само формула от учебника, а пази историята на древни цивилизации. Пътува през реки и ледове, живее в легенди, среща самодиви, помни обреди и понякога се превръща в герой.

Тази държава се казва „Хидроландия“ и не е създадена от писатели, а от петима учители от ОУ „Цветан Спасов“ в Плевен.

Докато разговорите за българското образование все по-често се въртят около кризи, статистики и липса на мотивация, те започват да създават нещо различно. Създават поредицата от четири книги, наречена „Хидроландия - страната на водата“. Това е свят, в който науката, историята, географията и фолклорът говорят на един език.

Концепцията е на художника и преподавател по изобразително изкуство Ралица Енчева. Идеята започва да расте по време на коледната ваканция, когато тя търси връзка между различните предмети и начин знанието да остане в паметта на децата чрез емоция и преживяване. Допълнителен тласък идва от нейния син Тодор, който експериментира с идеи за анимация, вдъхновени от четирите елемента - вода, въздух, огън и земя.

„Бях заразена с идеи.“ – казва Ралица. Помни точната дата – 3 януари.

Започва да говори с хора, които „вибрират на същата честота“ - учители, за които професията е нещо повече от работа. Постепенно около идеята се събират и останалите членове на екипа. Елена Мустакова влиза в тази чудна страна чрез биологията и химията, Габриела Велева добавя историята и цивилизациите, Петя Стефанова превръща географията в пътешествие, а Венера Василева връща паметта за българските традиции, музика и фолклор.

„Не се убеждавахме дълго. Разбирахме се почти без думи.“

Така пет различни свята започват да работят заедно и създават въображаема държава, в която една водна молекула тръгва на пътешествие през физиката, химията, биологията и философията. Историята на водата преминава през Провадия-Солницата, минералните извори и българските земи, географията се превръща в път през реки, езера и легенди, а фолклорът отново съживява мълчаната вода, самодивите и старите обичаи.

Зад „Хидроландия“ стои вярата, че вниманието на децата се печели чрез преживяване. Част от експериментите вече са правени в учебна среда, а междупредметните уроци често се случват по същия начин, по който се ражда и самата „Хидроландия“  - в разговори, в чатове, в телефонни обаждания, а понякога буквално пред класната стая.

Случва се Габриела да дойде с подготвени бутони за верен и грешен отговор,  с различни цветове и изненадва не само децата, но и колегите си. Друг път Ралица носи глина от ателието. Някой добавя история, друг експеримент, трети идея за игра. Така отделните предмети се срещат и работят заедно.

„Когато има практика, демонстрация или преживяване, мозъкът започва да работи по различен начин. Само с изпяване на информация не става.“

Докато много възрастни още спорят как да върнат децата към знанието, тези учители са разбрали, че не можеш да спечелиш вниманието им със скука. Те не воюват нито с новия свят, нито с TikTok поколението, а влизат в техния визуален език, за да ги заинтригуват.

Всичко това се случва между останалите ангажименти - в междучасията, в онлайн срещи, в късните часове на деня и навсякъде, където може да се намери малко време и достатъчно вяра. Не винаги е лесно.  Зад подобни идеи често стои труд, който остава невидим.

Ралица разказва как понякога, след огромни усилия, остава усещането за едно „глухо събитие“, което сякаш никой не е забелязал. И въпреки това продължават.

 „Единственият начин да не се получи е да се откажеш.“

Разбира се, не всички вярват, че подобно нещо е възможно.

„Това няма да стане.“

Чуват го неведнъж, но продължават, защото, както казва Ралица:

„Провалът е вид успех. Опитал си. Това е ценно.“

Най-хубавото е, че „Хидроландия“ вече влиза в класните стаи под формата на истории, комикси, визуални уроци и практически занимания, защото хората зад този проект вярват, че знанието трябва да намери път към децата, а не децата към него.

Днес четирите ръкописа вече са факт и „Хидроландия“ съществува, защото петима учители от Плевен са отделили част от времето, почивката и ежедневието си, за да създадат свят, в който водата разказва истории, способни да върнат любопитството към света там, където често побеждава екранът.

Как „Хидроландия“ може да стигне до децата?

Четирите ръкописа вече са завършени.

За да стигне този труд до повече деца и класни стаи, е необходима издателска, институционална или партньорска подкрепа.

Екипът търси съмишленици и хора, които вярват, че знанието и въображението все още могат да вървят заедно.

👉 Синопсисът може да бъде разгледан тук

👉 ОУ „Цветан Спасов“

👉 Личен блог на Ралица Енчева