Силата не е само в победите

Тези дни един достоен мъж, когото срещнахме преди години и запомнихме завинаги, навърши 80. Той е от хората, които не вдигат излишен шум около себе си, но пътят, по който са минали, говори достатъчно за тях.

Срещата ни с Георги Янакиев беше през лятото на 2019 година в дома му във варненския квартал Виница. Поводът беше събирането на материал за книга. Разговаряхме за миналото, за моторните спортове, на които е отдал живота си, и за хората, свързани с тях. Още тогава стана ясно, че това няма да е обикновен разказ за състезания и титли.

Говореше спокойно, без да украсява разказа си и без да търси излишно внимание. По-често говореше за другите - за колеги, приятели, трасета, машини, за хора, които вече не са между нас, но са били част от този живот. Така говорят спортистите с дълъг път зад гърба си, не за да се доказват, а за да съхранят историята.

Тук няма да разказваме подробно за успехите му. Те са описвани през годините - в книги, във вестници и списания. Но кариерата му се усеща между редовете: години прекарани на мотокрос трасета и шосе, състезания у нас и извън България, победи и тежки падания, контузии и възстановяване. Един живот, минал през спорт, който не прощава лекомислието, но учи на дисциплина и отговорност.

Георги Янакиев е от хората, които не превръщат живота си в носталгия по миналото. В разказа му имаше уважение към пътя, по който е минал, към хората, с които го е извървял, към труда и усилията, които е положил. Към време, в което не всичко се е измервало с пари, а с отдаденост към това, което правиш всеки ден, без да мислиш какво ще получиш насреща.

Най-силните моменти в разговора ни не бяха за победи. Бяха за избори. За онези моменти, когато разбираш, че силата на спортиста не е само в победите. Да направиш крачка встрани, за да може някой по-млад да продължи. Това е характер. Не защото си длъжен, а защото си минал по пътя.

Говорихме и за купите, които са в дома му като спомен. „Съпругата ми ги чисти“, каза той между другото. В това изречение има повече истина за смисъла на спорта, отколкото в цяла витрина с отличия.

Жоро е от хората, които не само са се състезавали по трасетата, но и са ги изграждали  с голи ръце, с машини, с мисъл за следващите поколения. От онези спортисти, които знаят, че ако искаш нещо да продължи, трябва да оставиш след себе си личен пример.

Спортът не е само бърз старт и победа на финала. Той е умението да носиш загубите си, да ставаш след падане и да не се озлобяваш. И един ден пътят ти - такъв, какъвто е бил -  сам да говори за теб.