Изкуството да превръщаш знанието в приключение

Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.

В училище „Васил Левски“ в Кнежа часовете по география и музика започват като малко приключение. Децата влизат в тематични Escape Room-и, правят мини вулкани, рисуват координати върху карти, изработват инструменти и дори комбинират тонове с дроби. Зад всичко това стои Ваня Иванова – учител, за когото знанието е сила.

Тя навлиза в света на технологиите сравнително късно. Не от интерес, а от усещането, че училището вече е друго място, а старите методи започват да издишат. „Страхът ми от технологиите беше породен от неспособността да работя с тях“, казва тя. Учениците се движат по-бързо, знаят повече. За да ги достигнеш, трябва нов език.

Един труден клас я тласка към промяна. Опитва сама, греши, търси помощ. После попада на обучението „Учители на бъдещето“ на SoftUni. Цяло лято учи, повтаря и изгражда увереност. Скоро започва да създава дигитални ресурси, за които преди само е мечтала.

Когато идва пандемията, онлайн часовете ѝ се превръщат в острови на любопитство. „Дъщеря ми зарязваше всичко, за да гледа вашите материали“, споделя майка на ученичка. Ваня усеща, че промяната е успяла.

Училището кандидатства три пъти за програмата „Училище за пример“ на фондация „Заедно в час“. Одобряват ги на третия. За Ваня това е знак към младите учители — че имат място и могат. „Щастлива съм, че младата смяна успя – чувстват се уверени и можещи.“

Един от личните ѝ върхове идва със сертифицирането като Google Certified Educator. Първият опит носи 79 точки при нужни 80. „Отчаях се“, признава тя. Но децата – тези, които я учат да не се отказва – я насърчават да опита пак. Вторият път успява. Малък жест на подкрепа, който променя посоката.

Понякога най-голямата награда е успехът на другия. Като Криси от шести клас, който печели второ място на Националното състезание по уеб картографиране „Мапатон“ сред ученици от 11. и 12. клас. „Учехме се заедно“, казва Ваня. Победата е и нейна.

Един ден млада учителка от Габрово – Мадлен – попада на нейни идеи по време на онлайн лекция. Пише ѝ упорито и така осъществяват връзка. Мадлен е професионален хандбалист, върнала се от чужбина, за да стане учител. Разговорите им продължават дълго. В тях Ваня открива нови детайли – онези, които младите улавят интуитивно.

В седми клас Ваня води един от любимите си уроци – „Познаваме ли нашите съседи“. Децата създават маршрути в Google Maps, готвят традиционни рецепти, снимат видеа, рисуват върху чинии. Накрая – дегустация. Малък балкански празник. „Всичко беше изпипано“, казва тя.

Ваня не изтъква отличията си – „Учител на годината“, „Учител на бъдещето“, признания за иновативни практики. За нея те са бележки по пътя. Работи след часовете – материали, идеи, обучения, клуб „Млади възрожденци“. Това е част от живота ѝ.

Тя е от Бреница – северозападно село, в което училището някога е било център на света. Да останеш и да се развиваш в Кнежа изисква устойчивост. Малкият град ограничава, изпитва търпението. Но там всяка нова идея е стъпка напред, а всяко запалено пламъче – малка победа.

Да бъде „полезна“ за Ваня означава да показва посока, да дава увереност, да пази искрата, докато детето започне да я носи само. След години би искала учениците ѝ просто да я поздравят на улицата: „Как сте, госпожо?“ — знак, че е оставила следа.

И може би някой ден ще се върнат онези, на които е дала „Писмо от миналото“, за да ѝ кажат дали са станали хората, които някога са си представяли. А тя да ги посрещне такава, каквато винаги е била – човек, за когото образованието е дълъг, бавен, но красив път, по който вървиш заедно с другите.

Ваня е от онези хора, които правят средата по-добра, защото така разбират ролята си. Присъствието ѝ оставя следа. Съвременен будител в малкия град.

Ако искаш да надникнеш в света на училище „Васил Левски“:

👉 Сайт

👉 Фейсбук