Ралица Калчева, която напусна сигурната си работа, за да създаде Lumena

Години наред Ралица Калчева чува, че изкуството къща не храни. Затова учи сериозни науки, получава сигурна професия и постепенно изгражда живота, който би трябвало да ѝ донесе спокойствие.

Докато учи първата си магистратура по екология, Ралица започва работа като крупие. Временното решение се превръща в пет години от професионалния ѝ живот. Там вижда тъмни сделки, наркотици, демонстрация на власт и пари. Повече от външния блясък я занимава начинът, по който мислят хората в този свят.

„Виждах грозния стремеж да имаш, без да даваш нищо от себе си. Да печелиш, без да работиш. За много от тези хора това беше единственото щастие.“

Наблюдава повтарящите се модели, самозаблудата и надеждата, че следващият залог ще върне изгубеното. Вижда семейства, които се разпадат, и имоти, които потъват в казиното.

„Мога да напиша цяла книга за този тип хора.“

След пет години отвращението от тази среда надделява. Ралица напуска, въпреки че възнаграждението е многократно по-високо от онова, което по-късно ще получава като учител.

„Не всичко е пари.” 

В продължение на десет години Ралица е учител. В началото следва познатите правила, но скоро разбира, че не иска децата само да запомнят урока и да възпроизвеждат написаното в учебника. Иска да мислят, да участват и да създават. Когато започва да подхожда към преподаването творчески, часовете се променят.

„За мен те се превърнаха в песен.“

Започва да работи проектно. Учениците изработват макети, участват в инициативи и печелят училищни конкурси. Но за Ралица по-важно е, че децата нямат търпение да влязат в часовете ѝ.

Сградата на училището, в което работи, е на повече от сто години. Пространството не отговаря на начина, по който Ралица иска да работи с децата. Затова решава да промени кабинета си. Не разполага с бюджет и не получава особена помощ. Постепенно превръща старото помещение в STEM стая, в която и тя, и учениците влизат с удоволствие.

„Просто мечта за всеки учител.“

Ралица обича работата с децата. Все по-трудно понася бюрокрацията, формалното отчитане на дейности и играта на „мижай да те лъжа“.

Животът ѝ изглежда подреден - има постоянна работа, сигурна заплата, признание, собствен кабинет и ученици, които обичат часовете ѝ. Само че спокойствието го няма.

През тези години Ралица не спира да рисува и завършва още една магистратура. Не прави изложби, но публикува картините си в интернет и пише към тях текстове, които нарича „Вселенски приказки“ или „Приказки за големи хора“.

Докато рисува, понякога чрез цвета, формата и движението на ръката достига до неща, за които друг път са ѝ необходими много книги. Започва да търси начин да свърже изкуството с интереса си към човешката психология.

Тогава попада на Нейрографиката. В началото вижда линии, фигури и цветни петна. Гледа свободни видеа и рисува сама. После решава да изучи метода професионално.

Нейрографиката ѝ позволява да рисува, да преподава и да развива интереса си към човешкия ум. Ралица не иска да се отказва от преподаването, а да го прави по свой начин - свободно, творчески и с хора, които сами са избрали да бъдат там.

По това време започва да страда от хронична мигрена и чести простудни заболявания. Вече е получила дипломата си като инструктор по Нейрографика и ѝ предстои да завърши обучението си за естетически коуч. Една мисъл се връща отново и отново в съзнанието ѝ: 

„Спомни си коя си!“

Тя вече има всичко, за което е мечтала. Само че трябва да се откаже от него, ако иска да продължи. Не взема решението изведнъж. Необходими са ѝ години. Отстрани изглежда неразумно - учител напуска постоянното си място, за да се посвети на нещо, което мнозина дори не приемат за истинска професия. 

„Избрах го и това ще бъде моят избор оттук до края на живота ми - без повече компромиси със себе си.“

Когато подава предизвестието си, хроничното главоболие спира. Постепенно изчезват и честите настинки и вируси. Ралица не твърди, че това е медицинско доказателство. За нея обаче промяната е знак, че тялото ѝ е изразявало онова, което дълго не е искала да чуе.

„Бях си режисирала свят, който по никакъв начин не кореспондираше с реалността, в която живеех.“

Рисуването не върши работата вместо човека. На Ралица то помага да види границите, които сама е приела, и да започне да действа по различен начин.

След напускането на училището започва да организира свои работилници. Първата е в дома ѝ, а около масата са приятелите ѝ.

Под името Lumena обединява любовта си към рисуването и преподаването. Организира събития, в които съчетава Нейрографика с живопис и попарт. В село Близнак край Варна работи с йога инструктор и свързва рисуването с движение, природа и общуване.

Отскоро Lumena има пространство и в Плевен. Връзката е Мира Дончева - архитект, художник и дългогодишна приятелка на Ралица.

Когато Ралица работи върху дипломата си за естетически коуч, Мира се включва в нейните сесии и за първи път рисува Нейрографика. Тогава двете решават да създадат място за творчество и срещи в Плевен.

Ралица не обещава, че една рисунка ще промени нечий живот. Знае само какво се случи с нейния.

Повече за Нейрографика и предстоящи събития :

👉 Фейсбук страница на Lumena

👉 Фейсбук профил на Ралица