Хората, които избират да действат

Това е историята на доброволно формированиe Ралево 112, създателите му и хората, които следват примера им.

Има хора, които не чакат воя на сирените, за да се притекат на помощ. С дим в очите и кал до коленете, когато стане трудно, те вече са на мястото на събитието и действат. Наричат ги доброволци.

Историята тук започва с един такъв човек. Казва се Митко Николов от село Ралево.

Преди две години вижда наводненията в Карловско, качва се в колата и заминава. Сам, без план и без организация. Защото там има нужда от помощ, а той може да бъде полезен.

„За мен мярката за успех е друга. Не е колко имаш, а колко си готов да помогнеш на другите, без да очакваш нищо.“

Там, сред калта и болката на хората, Митко научава, че съществуват доброволни формирования към общините. Хора, които минават обучение и са готови да реагират при бедствия.

Често чуваме: „Някой друг да го направи“. Митко мисли обратното: „Ако не аз – кой?“

Оказва се, че в Плевен на хартия има доброволно формирование, но реално то започва да работи едва когато Митко и група хора от село Ралево решават да го задвижат. Формално те са част от системата на общината. На практика… те са системата.

Следват разговори, убеждаване, документ след документ, недоверие. И един камион, който постепенно се превръща в пожарна. Не по проект, не по програма, а с идея, упоритост и желание да се случи нещо добро.

Получават и дарения. Но тогава започва процедурната част – договори, юридически формалности, подписи. Добрата воля понякога чака печат, а пожарите не чакат никого.

Днес формированието е член на Националната асоциация на доброволците и се състои от 20 човека – почти всички от село Ралево и едно момиче от Плевен, което придружава един от доброволците, вижда смисъл в това, което правят, и остава. Кръгът се разширява, уменията растат, вярата също. Има оборудване, обучения, техника. Но най-важното: има хора, на които може да се разчита.

„Най-трудно е да убедиш хората да повярват. Но когато видят, че нещата се случват, че не са празни приказки, тогава се появяват и последователи.“

Доброволците са като тих гръбнак на общността, който не се вижда, докато не се наложи да понесе тежестта ѝ. Защо го правят? Не е от скука, нито от показност. Често зад решението стои спомен от пожар, наводнение, катастрофа – нещо, което ги е докоснало дълбоко и е оставило следа. Други просто не понасят бездействието и искат да са полезни.

С времето доброволчеството ги променя. Стават по-тихи, но и по-силни. По-малко говорят за проблемите, повече действат. Видели са страха, видели са болката и въпреки това не са се отказали.

Тези хора показват, че принадлежността не се изчерпва с адресната регистрация. Тя се изразява в това да си там, когато е нужно. Няма романтика, има маркучи, прах, умора, бензин, кал. Това е тежка работа, която някой трябва да свърши. А когато бурята отмине, те продължават деня си, сякаш нищо не е било. Всичко изглежда обикновено, само че не е. Вече е отминала онази тиха, почти незабележима битка между апатията и смисъла, и поне в този ден смисълът е победил.

Не е нужно да живееш в Ралево, за да бъдеш част от това. Помощта има много форми: ръце, гориво, техника, средства, време, споделяне, контакт, идея. Важно е да не стоиш отстрани, a да кажеш: „Видях ви. Има смисъл.“

Тези хора ни напомнят, че каквото и да казваме за държавата, политиката, кризите, бъдещето го движат напред хора като тях. Един човек започва, друг го следва и така става цяла общност. От там нататък… огънят вече не е толкова страшен.

📌 Доброволно формирование Ралево 112 – община Плевен
👉 Facebook страница