На мотоциклет през времето

Някои хора събират марки, други – спомени. Васил Георгиев и Христо Пенев събират нещо друго – дават живот на ретро мотоциклети, някои от тях са на по сто години.

Те не просто ги реставрират, а ги връщат там, където им е мястото – на пътя.

Тази история е разказана от самия Васко – без украса, без стремеж да впечатлява, просто така, както е било – като пътуване, в което ставаш част от нещо по-голямо от теб самия.

Всичко започва с едно дете, което слуша историите на баба си – за времето, когато с дядо му обикаляли България с мотоциклет. Минавали през Шипка и Бузлуджа, носели си храна и много се забавлявали по пътя. Идеята за пътуване с мотоциклет се ражда още тогава – не като хоби, а като наследство.

През 2011 г. Васко качва цялото си семейство – съпругата и двете деца – на реставрирано BMW R12 от 1936 г. и поема на път. Без ескорт. Без застраховка от провал. С карта, няколко резервни части и ясното съзнание, че това е нещо, което трябва да се направи.

„Реших да мина по пътя на баба и дядо – с мотоциклет от тяхното време.“

Така започва пътуването – 1400 километра през Пловдив, Крумово, Велинград, Триград, Ардино, Маджарово… Места, които повечето хора подминават с кола, а те преживяват със скоростта на спомените. По завои, които скъсват спици, но не и устрема. С много багаж – включително ютия и сешоар, „за всеки случай“. Не са ползвани.

🎥 Виж видео от пътуването в YouTube

Минават години и всеки реставриран мотоциклет означава ново пътуване. NSU от 1939, италиански Bianchi от 1916, Harley-Davidson 1200 от 1929… Звучи като музей, но не е. Защото всеки мотор е поканен да изживее още малко. И тръгва.

В тези пътувания няма спонсори, няма подкрепящи екипи. Има приятели. Има и нещо друго – желание да направиш място за миналото в един свят, който постоянно бърза.

През годините групата расте. През 2022 г. мечтата на Васко да се сформира група за пътувания със ретро мотоциклети става реалност и тогава се събират – Васил Георгиев от Тънково, Христо Пенев от Габрово, Никола Манев и Никола Божков от Велинград. Всеки със своята история, със своя мотор и своята тиха причина да тръгне.

Последното им пътуване е съвсем прясно – юли и август 2025, осем дни и около 2000 км. Групата този път тръгва с четири мотора и се състои от седем човека: Васил Георгиев от Тънково, неговият син Здравко и приятелката му Доника с BMW R61, Христо Пенев и неговата съпруга Тони от Габрово със ZUNDAPP KS 750, Никола Манев с BMW R75 и Никола Божков с M-72 – и двамата от Велинград.

Пътуването започва от Габрово и минава през Плевен и Никопол, след което прекосяват в Румъния. Там маршрутът включва Трансфагарашкия проход, Синая, Брашов, Турда, Трансалпина… Всичко без GPS. Само с километраж, хартия и памет. На всяка капачка на резервоар е записан етап от маршрута, изписан на ръка, залепен с тиксо. GPS се ползва само в краен случай. Всеки ден изминават по около 200 км – колкото издържи моторът. Не знаят къде ще спят. Тръгват и карат докъдото стигнат.

Всеки от тях е техничар. Машините са стари, случват се повреди, но няма паника. Спират, разглобяват, поправят и продължават. Без излишно говорене и с уважение към мотора, към времето, към пътя.

Това, което правят Христо, Васко и двамата Николовци не е нито спорт, нито туризъм. То е начин да не позволиш спомените да ръждясат и да предадеш стойност на едно отминало време. Да покажеш, че има и друг вид пътуване – без навигация, но с посока.