Сливи за смет

Всички ние пазим вещи, които вече не използваме, но не можем да се разделим с тях с лека ръка, защото носят спомени.

В тази ситуация се оказва Мира Дончева. Потомствен архитект, тя наскоро губи родителите си. Под тежестта на спомените решава да превърне разчистването в нестандартен мини базар. В двора на наследствената къща кани приятели и познати, като създава малка затворена група и ги събира с идеята всеки да даде нещо и да си тръгне с нещо, което хареса.

Още в самото начало има ясно решение - събраните средства да бъдат дарени за деца без родителска грижа.

Това решение не е случайно. Мира го свързва с усещането, че самата тя се чувства като сираче, въпреки че вече не е дете.

В този момент се връща един спомен от детството. Тя е малко дете, а майка ѝ събира всички запазени дрехи, които са ѝ малки, за да ги занесат в Дом „Майка и дете“. Сред тях са и любимите ѝ обувки, с които не иска да се раздели. Майка ѝ обяснява, че тя вече не може да ги носи, защото са ѝ малки, а има деца, които имат нужда от обувки.

„Сливи за смет“ се ражда като продължение на тази стара история.

Първият мини базар преминава в непринудена атмосфера между приятели - с хубава музика, барбекю и много смях. Всеки носи по нещо. Някои си тръгват с избран предмет, други просто оставят сума за каузата.

Приятелите обаче, затова са приятели - споделят с други хора. Следва и публикация във Facebook и нещо се променя. Към познатите започват да се присъединяват и непознати хора. Пишат, питат как могат да се включат. Носят дрехи, ръчно изработени картички, арт материали.

На второто и третото издание кръгът от хора значително се увеличава. Някои идват, други участват от разстояние - виждат снимка в групата, избират нещо и го „запазват“.

Така инициативата започва да излиза извън рамките на приятелския кръг.

Събраните средства се насочват към Дом за медико-социални грижи в Плевен, с идея да донесат повече усмивки на децата за Великден.

Не като абстрактна помощ, а чрез конкретни неща - такива, от които има нужда.

Инициативата продължава. Това, което остава, не се задържа. Част от вещите отиват към други деца в неравностойно положение. Други ще бъдат предадени за рециклиране, а средствата от тях ще се добавят към следващото дарение  за Денят на детето на 1-ви юни.

„Сливи за смет“ не започва като кауза, а като разчистване на един дом и постепенно се превръща в нещо, към което хората сами намират път.

Без да бъде организирано като проект и без да има нужда от специални усилия, хората разпознават „Сливи за смет“ като инициатива, която си струва, защото има ясна посока.

👉 Видео от първото издание на "Сливи за смет"