Pleven International Guitar Festival – историята на Николай Михайлов

Историята на Pleven International Guitar Festival и неговия създател Николай Михайлов – учител, обединител и човек, който превръща една мечта в сцена за млади музиканти.

Плевен International Guitar Festival е едно от най-големите културни събития, които града посреща през последните години. Зад този мащаб стои една мечта на неговия основател Николай Михайлов. В началото започва като малки инициативи, репетиции, концерти. С времето идеята расте. Още на първото международно издание идват участници от 15 държави – момент, който Ники описва като „абсолютен шок за всички“.

През 2024 година се провежда десетото юбилейно издание, а през 2025 година фестивалът не се провежда. Не защото няма талантливи деца. Не защото няма желаещи участници. А защото финансовата тежест е достигнала точка, в която ентусиазмът вече не е достатъчен. И липсата му се усеща – за децата това е пропусната възможност за изява в по-голям мащаб.

Зад видимия успех стои човек, който не гледа на музиката като на професия, а като на начин да свързва. Николай преподава класическа китара в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен, а паралелно развива школата по китара към читалище „Лик“ – място, през което сам е минал като дете.

„Читалище ‘Лик’ са гръбнакът. Без тях фестивалът нямаше да го има.“ – казва той.

Там, в тази непретенциозна зала, се случва най-важното – създава се доверие. Децата влизат с увереността, че са на място, което им принадлежи. Понякога дори репетират без него.

„На мен не ми е трудно да работя с тийнейджъри. Те са умни и можещи. Достатъчно им е внимание и уважение.“

За Николай не е важно всички да станат музиканти. Важно е да си тръгнат по-уверени. Да имат пространство, в което е позволено да опитват, да грешат, да се изправят. Да разберат, че могат повече, отколкото предполагат.

И така – от училището към читалището, от читалището към сцената на фестивала – общността расте. Някои от децата свирят на международни сцени. Други тръгват по съвсем различен път. Но всички носят усещането, че някой е повярвал в тях.

Николай разбира, че фестивалът е мисия още във влака Плевен–София, когато като студент осъзнава, че в града трябва да има място, което да дава шанс на децата да се развиват професионално.

„Мечтаех за място, в което децата да се чувстват част от по-голям свят.“

Но за да разберете мечтата, първо трябва да разберете човека.

Музиката е в ежедневието му от дете, но в началото на дългия път стоят хората, които запалват искрата. Това са г-н Влъчко Вълчешки – строг, принципен и дълбоко отдаден на дисциплината театрален режисьор от клуб-театър „Маска“, и г-жа Ваня Делийска – художествен ръководител и диригент на хор „Звъника“, човек с топло присъствие и усет да вижда потенциал там, където други биха се усъмнили.

По-късно се появява и човекът, който му подава първата китара и го насочва – Любомир Анов.

„Той беше човек от друго измерение. Оставил е след себе си не само музика, а мярка за човечност – уважение, топлина, отношение, които присъстват във фестивала и до днес.“

Връзката между тях не остава само учител–ученик. Работейки рамо до рамо, двамата поставят основите на онова, което по-късно ще се превърне в Pleven International Guitar Festival – сцена, на която децата да излязат от рамките и да се видят в по-голям контекст.

Днес зад всичко това стои човек, който трудно говори за себе си. Скромността му е толкова естествена, че понякога се превръща в препятствие. В свят, в който се чуват най-шумните и най-агресивните, за хора като Ники става все по-трудно да правят стойностни неща без подкрепа.

Той е категоричен и в друго: фестивалът няма да бъде политизиран.

„Не искам през фестивала да минават пари, които не са за децата.“

Това пази събитието чисто, но прави пътя тежък, и именно затова е нужна общност, а не компромис.

В основата на всичко, което прави, стои безрезервната подкрепа на неговото семейство. Ники е баща на три деца и споделя, че съпругата му е най-голямата му опора.

„Тя е човекът, благодарение на когото още се занимавам с музика. Семейството е центърът, от който тръгва всичко.“

Това, което иска да остави след себе си, е добрият пример. И днес, когато едно момиче казва, че иска да остане в читалището след като завърши училище, разбираме колко далеч е стигнал по този път. Николай вече има свои последователи – деца, които някой ден ще бъдат онези възрастни, които създават пространство за други деца.

А ако го попитате какво би казал на едно дете, което започва днес, отговорът е кратък и ясен:

„Не спирай да вярваш.“

Когато видите как го слушат, как се променят, как стават по-уверени и по-спокойни, ще разберете истинския смисъл на онази негова мечта. Тя отдавна не е мечта, а реалност – споделена, но и крехка.

И точно затова е важно да се знае, че зад международния фестивал по китара стои човек, който не иска да бъде поставен в центъра, но без когото той не би съществувал.

През 2026 година предстои единадесетото издание и подготовката вече е в ход. Ако вярваме, че музиката може да бъде хоризонт, сега е моментът да застанем зад фестивала. Без подкрепа той няма как да продължи, а без него ще загубим едно място, което дава увереност и смисъл на бъдещите поколения.

👉 Официален сайт

👉 Фейсбук страница на школа по китара "ЛИК"

По-голяма част от снимките са от личния архив на Николай Михайлов