Сливек – за пътешественици и мечтатели
Къща за гости, където всичко се прави с любов.
Къща за гости, където всичко се прави с любов.

Албена Трифонова

В село Сливек, само на три километра от Ловеч, има къща, която носи повече от покрив и стени – тя носи любов.
Когато прекрачиш прага, сезонът губи значение – топлината те прегръща веднага, а ароматът на дърво и свежа трева нашепва, че тук времето тече по свой начин.
Катрин и Валери живеят тук от години. Заедно превръщат къщата в артистично, цветно и уютно място, където човек се чувства добре дошъл от първия миг. Катрин е нежната грижа – онази, която превръща пространството в дом. Валери е вдъхновителят – бърз ум, сръчни ръце, неизчерпаем източник на идеи. Сега времето му е заето с изработката на дървени къщи – от основите до последния пирон.
![]() | ![]() | ![]() |
Едно пътуване по работа ги отвежда до юртения лагер в село Неофит Рилски. Там срещат група деца, които ги пленяват с жажда за знания, любопитство и блясък в очите.
Така се ражда идеята да подарят една дървена къща, която да се превърне в библиотека на юртеното селище. Ще се казва „Таралеж“ – по идея на дете, което иска да я изрисува. Сега събират книги, защото вярват, че библиотеката без книги е като огнище без пламък.
Мечтаят и за място, където деца ще идват на приключенски лагери – ще учат занаяти, ще пробват грънчарство, тъкачество, ще работят с ръцете си. В отделна постройка до къщата събират ретро и антикварни предмети, които някой ден ще подредят като малък музей.
Една истинска случка е оставила следа в сърцата им. Пристига хиперактивно момче с баба си и дядо си – всички притеснени как ще се впише. Оказва се, че то обича ножове. Валери му подарява нож, но с условие – трябва само да си направи канията. Дава му материали, показва му стъпките. Три дни детето е погълнато от работата, забравило всичко друго. Когато приключва, държи в ръце кания, която не отстъпва на тези на майстора. Усмивката му казва всичко.
Катрин и Валери нямат сайт, нито страница в социалните мрежи. Мястото им не се рекламира, но от години се предава от уста на уста. Преди са я давали в booking.com, но сега имат своя „банка“ от приятели и гости, които просто се обаждат, за да резервират. А през летните месеци къщата е дом за екип археолози, работещи по близките разкопки.
![]() | ![]() | ![]() |
В двора ще откриете зелени кътчета, цветя в преливащи цветове, малко езерце с водни лилии, люлки под сенките и онова усещане, че светът може да е по-тих и по-истински. Тук няма нужда от големи думи. Любовта, която ги движи, се усеща без обяснения. И когато си тръгнете, ще вземете със себе си не просто спомен, а малко парче от тази топлина – и желание да се върнете отново.
Тихо село, уютен дом и топли домакини — място, където ще искате да се върнете.
В село Сливек, само на три километра от Ловеч, има къща, която носи повече от покрив и стени – тя носи любов.
Когато прекрачиш прага, сезонът губи значение – топлината те прегръща веднага, а ароматът на дърво и свежа трева нашепва, че тук времето тече по свой начин.
Катрин и Валери живеят тук от години. Заедно превръщат къщата в артистично, цветно и уютно място, където човек се чувства добре дошъл от първия миг. Катрин е нежната грижа – онази, която превръща пространството в дом. Валери е вдъхновителят – бърз ум, сръчни ръце, неизчерпаем източник на идеи. Сега времето му е заето с изработката на дървени къщи – от основите до последния пирон.
![]() | ![]() | ![]() |
Едно пътуване по работа ги отвежда до юртения лагер в село Неофит Рилски. Там срещат група деца, които ги пленяват с жажда за знания, любопитство и блясък в очите.
Така се ражда идеята да подарят една дървена къща, която да се превърне в библиотека на юртеното селище. Ще се казва „Таралеж“ – по идея на дете, което иска да я изрисува. Сега събират книги, защото вярват, че библиотеката без книги е като огнище без пламък.
Мечтаят и за място, където деца ще идват на приключенски лагери – ще учат занаяти, ще пробват грънчарство, тъкачество, ще работят с ръцете си. В отделна постройка до къщата събират ретро и антикварни предмети, които някой ден ще подредят като малък музей.
Една истинска случка е оставила следа в сърцата им. Пристига хиперактивно момче с баба си и дядо си – всички притеснени как ще се впише. Оказва се, че то обича ножове. Валери му подарява нож, но с условие – трябва само да си направи канията. Дава му материали, показва му стъпките. Три дни детето е погълнато от работата, забравило всичко друго. Когато приключва, държи в ръце кания, която не отстъпва на тези на майстора. Усмивката му казва всичко.
Катрин и Валери нямат сайт, нито страница в социалните мрежи. Мястото им не се рекламира, но от години се предава от уста на уста. Преди са я давали в booking.com, но сега имат своя „банка“ от приятели и гости, които просто се обаждат, за да резервират. А през летните месеци къщата е дом за екип археолози, работещи по близките разкопки.
![]() | ![]() | ![]() |
В двора ще откриете зелени кътчета, цветя в преливащи цветове, малко езерце с водни лилии, люлки под сенките и онова усещане, че светът може да е по-тих и по-истински. Тук няма нужда от големи думи. Любовта, която ги движи, се усеща без обяснения. И когато си тръгнете, ще вземете със себе си не просто спомен, а малко парче от тази топлина – и желание да се върнете отново.
Тихо село, уютен дом и топли домакини — място, където ще искате да се върнете.
ЗА НАС
Истории на фокус
Препоръчани истории
Над 250 стари автомобила Пежо 205 на Europ’Raid стигат до Бузлуджа
Oт Змиево до Чеплят през гората
Розариум Билкариум се оказва не само място, а сцена – за изкуство, за знание и за любов, която продължава във времето.
Кърпачево не е спирка за отметка в пътеводител. То е място, в което дишаш свободно.
„Щипка любов“ не е ресторант. Това е емоция. Ако си позволиш да влезеш, няма да ти се излиза.
Сърница ни научи, че има места, където хората са си останали хора.
Над 250 стари автомобила Пежо 205 на Europ’Raid стигат до Бузлуджа
Oт Змиево до Чеплят през гората
Розариум Билкариум се оказва не само място, а сцена – за изкуство, за знание и за любов, която продължава във времето.
Кърпачево не е спирка за отметка в пътеводител. То е място, в което дишаш свободно.



















