Сливек – за пътешественици и мечтатели
Къща за гости, където всичко се прави с любов.
Къща за гости, където всичко се прави с любов.
Албена Трифонова
11.08.25 г.
В село Сливек, само на три километра от Ловеч, има къща, която носи повече от покрив и стени – тя носи любов.
Когато прекрачиш прага, сезонът губи значение – топлината те прегръща веднага, а ароматът на дърво и свежа трева нашепва, че тук времето тече по свой начин.
Катрин и Валери живеят тук от години. Заедно превръщат къщата в артистично, цветно и уютно място, където човек се чувства добре дошъл от първия миг. Катрин е нежната грижа – онази, която превръща пространството в дом. Валери е вдъхновителят – бърз ум, сръчни ръце, неизчерпаем източник на идеи. Сега времето му е заето с изработката на дървени къщи – от основите до последния пирон.
 |  |  |
Едно пътуване по работа ги отвежда до юртения лагер в село Неофит Рилски. Там срещат група деца, които ги пленяват с жажда за знания, любопитство и блясък в очите.
Така се ражда идеята да подарят една дървена къща, която да се превърне в библиотека на юртеното селище. Ще се казва „Таралеж“ – по идея на дете, което иска да я изрисува. Сега събират книги, защото вярват, че библиотеката без книги е като огнище без пламък.
Мечтаят и за място, където деца ще идват на приключенски лагери – ще учат занаяти, ще пробват грънчарство, тъкачество, ще работят с ръцете си. В отделна постройка до къщата събират ретро и антикварни предмети, които някой ден ще подредят като малък музей.
Една истинска случка е оставила следа в сърцата им. Пристига хиперактивно момче с баба си и дядо си – всички притеснени как ще се впише. Оказва се, че то обича ножове. Валери му подарява нож, но с условие – трябва само да си направи канията. Дава му материали, показва му стъпките. Три дни детето е погълнато от работата, забравило всичко друго. Когато приключва, държи в ръце кания, която не отстъпва на тези на майстора. Усмивката му казва всичко.
Катрин и Валери нямат сайт, нито страница в социалните мрежи. Мястото им не се рекламира, но от години се предава от уста на уста. Преди са я давали в booking.com, но сега имат своя „банка“ от приятели и гости, които просто се обаждат, за да резервират. А през летните месеци къщата е дом за екип археолози, работещи по близките разкопки.
 |  |  |
В двора ще откриете зелени кътчета, цветя в преливащи цветове, малко езерце с водни лилии, люлки под сенките и онова усещане, че светът може да е по-тих и по-истински. Тук няма нужда от големи думи. Любовта, която ги движи, се усеща без обяснения. И когато си тръгнете, ще вземете със себе си не просто спомен, а малко парче от тази топлина – и желание да се върнете отново.
Тихо село, уютен дом и топли домакини — място, където ще искате да се върнете.
В село Сливек, само на три километра от Ловеч, има къща, която носи повече от покрив и стени – тя носи любов.
Когато прекрачиш прага, сезонът губи значение – топлината те прегръща веднага, а ароматът на дърво и свежа трева нашепва, че тук времето тече по свой начин.
Катрин и Валери живеят тук от години. Заедно превръщат къщата в артистично, цветно и уютно място, където човек се чувства добре дошъл от първия миг. Катрин е нежната грижа – онази, която превръща пространството в дом. Валери е вдъхновителят – бърз ум, сръчни ръце, неизчерпаем източник на идеи. Сега времето му е заето с изработката на дървени къщи – от основите до последния пирон.
| | |
Едно пътуване по работа ги отвежда до юртения лагер в село Неофит Рилски. Там срещат група деца, които ги пленяват с жажда за знания, любопитство и блясък в очите.
Така се ражда идеята да подарят една дървена къща, която да се превърне в библиотека на юртеното селище. Ще се казва „Таралеж“ – по идея на дете, което иска да я изрисува. Сега събират книги, защото вярват, че библиотеката без книги е като огнище без пламък.
Мечтаят и за място, където деца ще идват на приключенски лагери – ще учат занаяти, ще пробват грънчарство, тъкачество, ще работят с ръцете си. В отделна постройка до къщата събират ретро и антикварни предмети, които някой ден ще подредят като малък музей.
Една истинска случка е оставила следа в сърцата им. Пристига хиперактивно момче с баба си и дядо си – всички притеснени как ще се впише. Оказва се, че то обича ножове. Валери му подарява нож, но с условие – трябва само да си направи канията. Дава му материали, показва му стъпките. Три дни детето е погълнато от работата, забравило всичко друго. Когато приключва, държи в ръце кания, която не отстъпва на тези на майстора. Усмивката му казва всичко.
Катрин и Валери нямат сайт, нито страница в социалните мрежи. Мястото им не се рекламира, но от години се предава от уста на уста. Преди са я давали в booking.com, но сега имат своя „банка“ от приятели и гости, които просто се обаждат, за да резервират. А през летните месеци къщата е дом за екип археолози, работещи по близките разкопки.
| | |
В двора ще откриете зелени кътчета, цветя в преливащи цветове, малко езерце с водни лилии, люлки под сенките и онова усещане, че светът може да е по-тих и по-истински. Тук няма нужда от големи думи. Любовта, която ги движи, се усеща без обяснения. И когато си тръгнете, ще вземете със себе си не просто спомен, а малко парче от тази топлина – и желание да се върнете отново.
Тихо село, уютен дом и топли домакини — място, където ще искате да се върнете.
ЗА НАС
Истории на фокус
Разглеждане по категории
Препоръчани истории
Розариум Билкариум се оказва не само място, а сцена – за изкуство, за знание и за любов, която продължава във времето.
Кърпачево не е спирка за отметка в пътеводител. То е място, в което дишаш свободно.
„Щипка любов“ не е ресторант. Това е емоция. Ако си позволиш да влезеш, няма да ти се излиза.
Сърница ни научи, че има места, където хората са си останали хора.
Всяка стая в Каса Арт е като капсула от вдъхновение.
Розариум Билкариум се оказва не само място, а сцена – за изкуство, за знание и за любов, която продължава във времето.
Кърпачево не е спирка за отметка в пътеводител. То е място, в което дишаш свободно.
„Щипка любов“ не е ресторант. Това е емоция. Ако си позволиш да влезеш, няма да ти се излиза.
Сърница ни научи, че има места, където хората са си останали хора.
Розариум Билкариум се оказва не само място, а сцена – за изкуство, за знание и за любов, която продължава във времето.
Кърпачево не е спирка за отметка в пътеводител. То е място, в което дишаш свободно.
„Щипка любов“ не е ресторант. Това е емоция. Ако си позволиш да влезеш, няма да ти се излиза.
Сърница ни научи, че има места, където хората са си останали хора.