Оксана Цветанова – Да бъдеш „библиотечка“
Регионалната библиотека в Плевен постепенно се превръща в място за срещи.
Регионалната библиотека в Плевен постепенно се превръща в място за срещи.

Петър Тихомиров



18.11.25 г.
Понякога промяната започва с един единствен човек. В Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ тя носи името на Оксана Цветанова.
Когато в началото на 2025 г. поема ръководството, това е естествено продължение на дългия ѝ път вътре в институцията. Завършила Руската гимназия в Плевен и Държавния институт по култура в Санкт Петербург като първенец на випуска, тя е в библиотеката от 1989 г. „На две години съм казвала, че искам да стана библиотечка“, усмихва се тя.
Още в първите месеци след встъпването ѝ започва тихо, но осезаемо обновяване — не само на пространствата, а и на самото усещане за библиотека. Най-новият пример е „Мисловна спирка“ – уютно място, създадено с помощта на дарители, където млади хора четат, разговарят, учат. Тиха зона, в която четенето отново е на мода.
Визията на Оксана е библиотеката да бъде гъвкаво общностно пространство — място за срещи, идеи и творчество. „Библиотеката е жив организъм. Расте заедно с хората“, казва тя.
Паралелно библиотеката започва да кани съвременни автори и да създава срещи между писатели и читатели. Срещи, които не са формални, а живи — култура в действие. „Не просто представяме книги — създаваме диалог.“

Тя говори за младите с уважение и любопитство. „Мислят по-бързо и по-смело. Следя какво четат и какво ги вълнува. За мен е важно да усещам ритъма им — човек трябва да е в крак с времето.“
Фокусът ѝ са младите. За нея достъпът до култура не бива да зависи от семейната среда. „Искам децата да намират тук искра — нещо, което да ги върне отново.“ Разказва как деца от домове и уязвими общности понякога се променят само за един час внимание. „Ако едно дете си тръгне с усещането, че е видяно, това е успех. Доброто е заразно.“
![]() | ![]() |
Оксана вярва, че книгата днес е форма на съпротива срещу разсеяността. „Тя връща концентрацията и развива емпатията. Но не спасяваме само чрез книги, а чрез внимание и чрез вярата, че някой те чува.“
Следи световните тенденции и адаптира идеи като „Третото място“ — пространство между дома и работата, където човек иска да бъде. И концепцията за „Makerspace“ — зона за творчество и експерименти. „Дори с малко средства правим първите стъпки. Бъдещето е четенето да се превръща в действие.“
![]() | ![]() |
Когато я питам как си представя библиотеката след пет години, тя се усмихва: „Не знам. И не искам да знам. Ако можех да предвидя бъдещето, половината магия щеше да изчезне. Най-хубавото е да очакваш неочакваното и да бъдеш готов да растеш с него.“
Когато говори за вдъхновението си, цитира библиотекаря и редактор Ричард Оуенс: „Лошата библиотека спасява книгите. Добрата спасява времето на читателя. Великата — хората.“ И добавя: „Вдъхновението идва от общността. Ние растем заедно.“
Днес Регионалната библиотека в Плевен постепенно се превръща в място за срещи, сътрудничество и споделяне на смисъл. Не е само институция, а пространство, което обединява. И ако трябва да има послание на входа, Оксана би избрала:
„Влез, за да научиш. Излез, за да създадеш.“
🔗 Интервю с Оксана Цветанова
Прочетете пълните отговори на въпросите за Provincia.bg – интервюто в оригинал
🎥 Видео: Една лична визия, която пресъздава ролята на библиотеката в дигиталната ера:
Гледайте видеото тук
🌐 Официален сайт на библиотеката: lib-pleven.com
📘 Facebook страница: facebook.com/libpleven
Понякога промяната започва с един единствен човек. В Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ тя носи името на Оксана Цветанова.
Когато в началото на 2025 г. поема ръководството, това е естествено продължение на дългия ѝ път вътре в институцията. Завършила Руската гимназия в Плевен и Държавния институт по култура в Санкт Петербург като първенец на випуска, тя е в библиотеката от 1989 г. „На две години съм казвала, че искам да стана библиотечка“, усмихва се тя.
Още в първите месеци след встъпването ѝ започва тихо, но осезаемо обновяване — не само на пространствата, а и на самото усещане за библиотека. Най-новият пример е „Мисловна спирка“ – уютно място, създадено с помощта на дарители, където млади хора четат, разговарят, учат. Тиха зона, в която четенето отново е на мода.
Визията на Оксана е библиотеката да бъде гъвкаво общностно пространство — място за срещи, идеи и творчество. „Библиотеката е жив организъм. Расте заедно с хората“, казва тя.
Паралелно библиотеката започва да кани съвременни автори и да създава срещи между писатели и читатели. Срещи, които не са формални, а живи — култура в действие. „Не просто представяме книги — създаваме диалог.“

Тя говори за младите с уважение и любопитство. „Мислят по-бързо и по-смело. Следя какво четат и какво ги вълнува. За мен е важно да усещам ритъма им — човек трябва да е в крак с времето.“
Фокусът ѝ са младите. За нея достъпът до култура не бива да зависи от семейната среда. „Искам децата да намират тук искра — нещо, което да ги върне отново.“ Разказва как деца от домове и уязвими общности понякога се променят само за един час внимание. „Ако едно дете си тръгне с усещането, че е видяно, това е успех. Доброто е заразно.“
![]() | ![]() |
Оксана вярва, че книгата днес е форма на съпротива срещу разсеяността. „Тя връща концентрацията и развива емпатията. Но не спасяваме само чрез книги, а чрез внимание и чрез вярата, че някой те чува.“
Следи световните тенденции и адаптира идеи като „Третото място“ — пространство между дома и работата, където човек иска да бъде. И концепцията за „Makerspace“ — зона за творчество и експерименти. „Дори с малко средства правим първите стъпки. Бъдещето е четенето да се превръща в действие.“
![]() | ![]() |
Когато я питам как си представя библиотеката след пет години, тя се усмихва: „Не знам. И не искам да знам. Ако можех да предвидя бъдещето, половината магия щеше да изчезне. Най-хубавото е да очакваш неочакваното и да бъдеш готов да растеш с него.“
Когато говори за вдъхновението си, цитира библиотекаря и редактор Ричард Оуенс: „Лошата библиотека спасява книгите. Добрата спасява времето на читателя. Великата — хората.“ И добавя: „Вдъхновението идва от общността. Ние растем заедно.“
Днес Регионалната библиотека в Плевен постепенно се превръща в място за срещи, сътрудничество и споделяне на смисъл. Не е само институция, а пространство, което обединява. И ако трябва да има послание на входа, Оксана би избрала:
„Влез, за да научиш. Излез, за да създадеш.“
🔗 Интервю с Оксана Цветанова
Прочетете пълните отговори на въпросите за Provincia.bg – интервюто в оригинал
🎥 Видео: Една лична визия, която пресъздава ролята на библиотеката в дигиталната ера:
Гледайте видеото тук
🌐 Официален сайт на библиотеката: lib-pleven.com
📘 Facebook страница: facebook.com/libpleven
ЗА НАС
Истории на фокус
Разглеждане по категории
Препоръчани истории
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.
На тиха уличка в Плевен се крие едно необичайно творческо пространство.
Иво Джокин е учител по призвание и ентусиаст по природа.
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.















