Живият музей на словото – среща с Диян Павлов

На тиха уличка в Плевен се крие едно необичайно творческо пространство — Творителница О’Писменехъ!. Там буквите оживяват, а думите се превръщат в история.

Диян Павлов, познат като Джими, е художник и графичен дизайнер. От 1995 г. работи под наем в къща, дадена от община Плевен на читалище „с умиращи функции“. Когато наема мястото, дворът е пълен с храсти и коприва. Постепенно го разчиства, подрежда и превръща в пространство, което днес носи духа на една друга епоха.След години труд и отдаденост общината решава, че сградата ще бъде съборена. Комисия пристига, но вместо рушаща се постройка вижда живо и подредено място, пълно с история и любов към детайла. Така решението се променя — къщата остава, а Джими официално поема грижата за нея. Днес тя е не просто ателие, а живо средище на памет и култура.

„Всяко камъче, всяка дъсчица — всичко е минало през ръцете ми.“

Джими не е спрял своята работа в сферата на графичния дизайн, но посвещава голяма част от времето си на създаването и развитието на Творителницата. Това е неговият начин да покаже любовта си към буквите, с които е живял цял живот — от времето, когато е рисувал лозунги и плакати, до днешните дигитални шрифтове, с които оформя текстове и визии.

Истинското вдъхновение идва преди повече от две десетилетия. По време на пътуване до Охрид Джими вижда реплика на Гутенбергова преса и се запознава с човек, който прави ръчна хартия по древния китайски метод на Цай Лун.

„Като го чух да казва, че това е втората в света преса, си помислих — е, значи аз ще направя третата.“

И я прави — сам, с двете си ръце. Така се ражда първата Гутенбергова преса в България, изработена ръчно от един човек. По-късно създава и втора, по-лека версия от чам, за да може да я пренася и да показва историята на писмеността пред публика из страната.

В Творителницата се правят демонстрации на изработване на ръчна хартия, както и отпечатване на текстове на ръчно изработени листове с неговата преса. Всичко е истинско — мастилото, дървото, тежестта на механизма, усещането за време.

„Ще започна от праисторията — казва той — и ще премина през Шумер, Египет, Елада, Рим, Арабския свят, Средновековието, та до Гутенберг.“

Всеки разказ е съпроводен с реални артефакти и смяна на костюми — девет различни облекла, съответстващи на епохите. Представленията продължават около два часа и съчетават история, театър и занаят.

„Не мога да ги правя всеки ден — това е моноспектакъл, който изисква енергия и концентрация.“

„Официално представленията започнах преди единайсет години. А иначе повече от четвърт век работя върху идеята и събирам материали.“

През това време е изработил реплики на исторически артефакти, които използва като опорни точки в своя разказ.

„Човек не може да знае всичко, но когато му се покаже по този начин, му остава в съзнанието.“

Дейността на Диян Павлов – Джими не е музейна инициатива, нито спектакъл в класическия смисъл. Това е лична мисия – начин да се събуди интерес към буквите, да се пази връзката с корена и да ни напомня, че писаното слово все още е живо.

Творителница О’Писменехъ! е място, създадено не по проект, а от обич и постоянство. Там, в двора на старата къща в Плевен, историята на човечеството се преразказва с истинско вдъхновение. В един свят, в който думите все по-често се превръщат в пиксели, това място ни напомня, че писаното слово започва с човека и с желанието му да остави следа след себе си.

В Творителницата на Джими времето се движи в друг ритъм — този на духа и търпението.Тук човек разбира, че създаването е резултат от дълъг разговор между идеята и материята. Когато мастилото попие в хартията, оставя следа от отпечатъка на времето . В този забързан свят, подобни места са като убежище за душата и истинско доказателство, че духовността има дом и той може да е навсякъде.

Снимките са от официалната Facebook страница на Творителница О’Писменехъ.