Богомил Стоев и изборът да бъдеш себе си

Свободата, която излъчва, заразява. Думите му вдъхновяват, а животът му е доказателство, че човек винаги има избор.

В мига, в който го срещнеш за първи път, те грабва начинът, по който говори. Виждаш свободен, неподправен млад човек и докато разказва за история, очите му блестят, а в думите му има енергия, емоция и страст. Любопитството ми да разбера повече за Богомил беше провокирано от участието му във Sounds of Life , където зрителите поискаха той да се върне отново.

Това е човек, който може да бъде навсякъде по света, но избира да остане в Плевен. Може би защото работи на място, което съществува само в още няколко точки на планетата – Плевенската панорама.

История и психология стоят в дипломите му, но животът му не може да се побере в рамките на нито една специалност. Многопластов е – съчетава любопитството на историка, прозорливостта на психолога, погледа на фотографа и духа на спортиста. Във всичко влага емоция – в работата, в спорта, в разговорите, в ежедневието. Адреналинът е част от същността му – скача с парашут, обича високите скорости, стрелбата също му е страст. Същевременно е запазил детето в себе си – това се вижда в колекционерската му страст към малките колички, пазени като съкровище.

Богомил разбира силата на личния пример, защото до голяма степен е това, което е, благодарение на семейството, в което е израснал.

Не се състезава с другите, а единствено със себе си. Една от големите му страсти е колоезденето. Участва в предизвикателства като „Дунав Ултра“ и обиколката „Стоте километра на Тасос“, не за да докаже нещо на света, а за да изпробва границите си. За него медалът не е награда, а спомен за пътя – за ранното ставане, за болката в краката, за срещата със собствената воля. В този стремеж личи свободата да бъдеш себе си – да паднеш и да станеш, да надскочиш границите си, дори да се провалиш, но да не се откажеш.

Фотографията е другата му голяма страст. Скромно се определя като „щракач“, но кадрите му опровергават това. Зад тях стои човек с усет към детайла, който умее да улови мига. Негови снимки участват в изложби и често попадат в националните медии.

Богомил вярва, че човек винаги има избор и че най-добрият от тях е да бъдеш добър човек, да подадеш ръка и да дадеш, когато можеш. Вярва и в гнева – не като разрушителна сила, а като искра за промяна. „Без революция няма еволюция“ – казва и му вярваш, защото живее така.

Да го познаваш е привилегия. От онези хора е, които променят средата без усилие – просто с това, че са себе си. Когато разговаряш с него, усещаш свобода и ти се иска да я носиш в себе си.

Богомил Стоев е доказателство, че не е нужно да бъдеш навсякъде, за да бъдеш част от света. Достатъчно е да бъдеш истински.