Здравко Йорданов – живот на скорост с дъх на свобода

От шампион по спидуей до шампион в изкуството да живее – история за пътя и свободата

Има хора, които сякаш са родени да живеят в движение. За тях пътят не е просто маршрут, а пулс, който задава ритъма на живота. Здравко Йорданов е един от тях.

Преди години името му се чуваше по мотостадионите – републикански шампион по спидуей през 1996 г. Участник в Световния шампионат, достигнал до полуфинал. Един от най-бързите на пистата, днес е сред най-свободните на пътя.

Когато събирах историята на мотоциклетния спорт в България, буквално го преследвах – или се разминавахме, когато бях във Варна, или някой вкъщи беше болен… Все нещо се случваше. Когато най-накрая се съгласи, бях сигурна, че ще говорим за мотори, състезания и писти. А всъщност той избра да отвори пред мен друг свят – философски, човешки, дълбок. Почерпи ме с домашен бъзов сок, докато пред нас се разкриваше морето и Варна в цялата си красота.

Тогава, през 2020-а, Здравко мечтаеше за промяна – да остави морето зад гърба си и да се премести в Елена. „Задушават ме сградите и бетонът наоколо“, сподели тогава. Колко хора си обещават промяна и после наистина я правят? Здравко го направи.

Но екшънът не свършва дотук. Здравко не е човек, който ще се затвори между четири стени. Със съпругата си и приятели непрекъснато са на път. Карат офроуд, обикалят исторически забележителности, изкачват планински пътеки, радват се на красотата на България. Една седмица ще ги намериш в планината на мотор, на следващата – в селска кръчма, където още пекат хляб на пещ.

А когато изглежда, че пистата е останала назад, Здравко я връща в живота си. Миналия август (2024) той отново застана на стартовата линия – този път на международното състезание за ветерани в Румъния. И ако някой си мисли, че годините са го укротили, греши – Здравко показа същия дух, с който някога летеше по спидуей пистите.

Някога беше най-бърз на пистата. Днес е шампион в изкуството да живее – между скоростта и тишината, между моторите и градината.

И нова изненада – у дома, вместо шум от двигатели, звучи тишината на градината. Там Здравко бере домати и краставици, вари лютеница и събира около себе си семейство и приятели. Това е друг вид състезание – без победители и победени, но с много радост от живота.

Когато книгата за историята на мотоциклетния спорт излезе, много хора подцениха труда ми, но не и Здравко. Той беше този, който не само оцени усилията ми, а и публично изрази признателността си. За мен това струваше повече от всяка награда.

Днес, когато го видиш със съпругата му, ще помислиш, че гледаш влюбени тийнейджъри. Те продължават да живеят с приключенски дух, въпреки че вече имат внуци.

Здравко вярва, че всичко в живота се случва с причина. Някога беше шампион на пистата. Днес е шампион в изкуството да живее – между скоростта и тишината, между екшъна и градината, между мотора и домашния бъзов сок.