Сърница – пътешествие към един друг свят

Тръгваме от Дорково и се насочваме към Родопите. Велинград ни посреща с познатия си шум и мирис на минерална вода, но не се застояваме.

Продължаваме по пътя към Сърница – час шофиране през планина, зелени склонове и чешми, които никнат от двете страни на пътя.

Колкото повече навлизаме, толкова по-тихо и подредено става всичко. Пристигаме в Сърница – малко градче до язовир Доспат. Входът му е с табела, но сякаш прекрачваш в друго измерение – минарета, червени покриви, тишина. Жени със забрадки, мъже в дънки и ризи – различни, но заедно. И всички говорят правилен български, поздравяват те с „добър ден“ и е усмихват.

Сърница е чиста и спокойна, улиците са асфалтирани, а къщите с балкони и цветя. Има нови хотели, кафенета, магазини. Градът си живее в собствен ритъм.

Пред едно заведение виждаме красиво момиче. Усмихната, млада и със забрадка. Правя няколко крачки и се връщам. Искам разрешение да я снимам. Казва се Ясмин. Не я разпитвам много, защото времето ни притиска. Иска ми се някой ден да разкаже повече и за себе си и за живота в Сърница. Препраща ни в „Романтиката“ – място с добра храна и турско кафе. Там също работят млади хора. Явно младите остават.

Разхождаме се още малко. Старата бакалия до модерния маркет. Поп музика, а от минарето – гласът на мюезина. Момичета със забрадки си правят селфита и се смеят. Всичко си е на мястото, няма напрежение между различното. Просто е така.

На площада – бяла джамия и модерна сграда с български флаг. Ислямът и българският език вървят заедно. Традицията и съвременният живот се допълват.

Сърница ни научи, че има места, където хората са си останали хора. Където различията не разделят, а правят пейзажа по-богат и където се чувстваш като у дома си, въпреки че твоят свят няма много общо с този.

📍 Повече за града: Община Сърница във Facebook