По следите на миналото с Биляна и Сергей Торбатови

Какво виждат археолозите, когато Дунав се отдръпне

На пръв поглед по дунавския бряг край Байкал няма нищо, което да прилича на археологически обект. Само пясък, камъни и парчета керамика, които човек лесно може да подмине. За археолозите Сергей и Биляна Торбатови този бряг е „жив архив“.

“Всяко отдръпване на водата, всяка ерозия може да покаже нещо, което вчера не се е виждало - фрагмент от керамика, разместен камък, следа от градеж.”

Една римска котва, намерена преди години по Дунав, ни срещна с тях. Тръгваме след Сергей и Биляна по оголения бряг.

Сергей върви напред с GPS приемник и „чука точки“. Спира, поглежда, записва координати. Всяка точка отбелязва нещо, което е привлякло вниманието му. Биляна търси подходящото място и вдига дрона. Понякога снима един обект, понякога цял участък.

После продължават. Още една точка. Още един участък. Още един камък, който ние вероятно бихме подминали. Може целият ден да мине така.

Сергей е професор, Биляна - доктор. Повече от десет години двамата обхождат българската част на Дунавския лимес - от Видин до Силистра. Когато са на терен, забравят дори да се хранят.

Не търсят съкровища. Не търсят и отделни предмети. Опитват се да възстановят картината - къде са били селищата и крепостите, как са били свързани, къде са били пристанищата, откъде са минавали хора, стоки и кораби по северната граница на Римската империя.

Понякога им помага самата река. Когато Дунав падне до необичайно ниски нива, проблемът за корабоплаването се превръща в шанс за археолозите. Водата се отдръпва и показва онова, което обикновено крие.

Биляна го нарича „изключителен и много кратък прозорец от време“.

Появяват се структури от антични пристанища. На места се показват древни каменни кариери. Местните също слизат по оголените брегове. Търсят. Намират.

Повечето хора търсят предмети. Сергей и Биляна търсят връзките между тях. Един фрагмент, изваден от мястото си, може да остане просто стара вещ. В контекста си може да разкаже кой е живял тук, кога и как.

„Нашата крайна цел не е просто да събираме артефакти“.

Случва се едно парче променя цялата картина. Торбатови изследват римската граница по Дунав, но при едно от екстремните спадания на реката край Байкал попадат на следи от много по-старо време. Ранния халколит. Тук локализират неизвестно дотогава за науката праисторическо селище от култура Градешница. Преди Палациолум, преди римските кораби и крепости, други хора вече са живели на този бряг. Реката за кратко е показала следите им.

Продължаваме по брега. При Байкал римската история е навсякъде. Античното селище се е наричало Палациолум. Днес няма колони, между които да се разхождаш. Няма римски улици. Няма археологически комплекс, който да ти каже: Ето, тук е било. Системни археологически разкопки в Байкал досега не са провеждани, но следи има.

Една от тях е парче мраморен корниз - част от украсата на голяма представителна обществена сграда от разцвета на римската епоха. Вероятно храм. Само че сградата я няма. Сергей и Биляна проверяват мястото, където е намерен корнизът. Археологически пласт, който да потвърди, че сградата е била там, не се появява. За археолога и това е отговор. Една хипотеза отпада, но загадката остава.

Сергей и Биляна слушат местните. Случва се рибар или човек от селото да им покаже следа, от която започва следващото търсене. Така става и този път. Вече са готови да си тръгнат, когато местни рибари им показват обработени каменни блокове във водата.

На следващия ден екипът на Мария Чернева от БНТ е на брега, за да заснеме изваждането им. Единият блок се оказва част от римски архитрав - хоризонталната част над капителите на колоните на монументална постройка. После излиза още един.Следата тръгва по реката.

При обхожданията си Сергей и Биляна са локализирали четири древни каменни кариери в участък от около 15 километра нагоре по Дунав.Една от хипотезите е, че блоковете са обработени там и после са транспортирани със сал към Улпия Ескус. Някъде по пътя товарът вероятно е попаднал във водата и е останал там векове. Докато Дунав не се отдръпне достатъчно, за да го видим отново.

От един камък във водата се появява цял маршрут. Кариерата, откъдето е тръгнал. Реката, по която е пътувал. Улпия Ескус, където вероятно е трябвало да стигне. По брега остават още много камъни, а реката отново ще скрие онова, което показа за кратко. До следващия път, когато Дунав се отдръпне.