Изкуството да свързваш хора

Нейчо Савчев не е художник, но повече от двайсет години през Оряхово минават художници от България и десетки други държави, заради пленерите, които организира.  Малцина знаят, че зад тях стои човек, който никога не е рисувал професионално.

През далечната 1986 година група художници, свързани с Оряхово, поставят началото на художествените пленери в малкия крайдунавски град. Традицията просъществува само няколко години и след 1990 година прекъсва.

Можело е да остане просто хубав спомен, но не става така. Днес тя продължава благодарение на един човек.

Нейчо Савчев по професия е зоотехник. Работил е във ферми, после става секретар на община Оряхово, а по-късно и кмет на града. Нищо в живота му не подсказва, че един ден ще събира в Оряхово художници от България и десетки други държави.

 „Цял живот съм работил с говеда. После с художниците ми беше по-лесно.“ – казва с усмивка.

След промените става секретар на общината и решава да възстанови пленерите.

Годината е 1995. Хотел в Оряхово няма. Вместо да се откаже, Нейчо намира решение. Договаря с Националния исторически музей корабът „Радецки“ да акостира край града, а художниците да нощуват на него. 

Така традицията  отново се възражда.  

Оряхово е родният град и на Марин Върбанов - художникът, завършил Художествената академия в Пекин и достигнал със своето изкуство до Париж и Пиер Карден. Нейчо кани негови ученици, както и художници от България и чужбина. Пленерът събира 26 автори, сред които и ученичка на Марин Върбанов от Китай, и се превръща в едно от най-значимите художествени събития, организирани някога в Оряхово.

След това животът отново сменя посоката. Нейчо е избран за кмет, а през 2003 година губи изборите, но не и желанието да продължи.

Година по-късно организира нов пленер. Сам. Без общината и без външно финансиране.

Междувременно в семейството вече има художник. Синът му Радослав рисува от дете и въпреки че завършва лингвистика, избира изкуството.

Първоначално Нейчо организира по един пленер всяко лято. Докато една година желаещите стават толкова много, че близо четиридесет художници остават без място. 

Вместо да намали броя на участниците, Нейчо осигурява място, в което участниците да се събират.

„Купих една къща, която пригодих за пленеристите. Има четири стаи с по две легла. Така осем-десет човека могат да нощуват там, а художниците от Оряхово също се включват и всички рисуват заедно.“

После взема още едно решение. Вместо един пленер в годината, започва да организира по няколко.  След пандемията те стават седем, осем, а днес вече са девет в годината.

Всеки участник оставя по две свои картини. След всеки пленер се подрежда нова изложба, която остава до следващата среща. После идват нови художници, нови картини и нова изложба. Така галерията никога не изглежда по един и същи начин.

Около Нейчо постепенно се събират хора, които вече приемат пленерите като своя кауза. Сред тях е и художничката Радостина Войнова. С усмивка се нарича „секретарката“ на Нейчо, но зад шегата стоят всички онези неща, които рядко се виждат - подреждането на изложбите, грижата за галерията и подготовката на следващите пленери.

Когато говори за пленерите, Нейчо говори повече за хората, отколкото за картините.

„Доставя ми удоволствие. Идват различни хора, с различни интереси и различни виждания. Има и по-млади, идват и по-възрастни. Каним участници не само от България.“

Над шестстотин художници са минали през Оряхово. Освен от Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, са идвали автори от Русия, Украйна, Франция, Германия, Холандия, Швеция, Норвегия, Англия, САЩ, Израел, Китай и Тайван. Поддържат връзка с Института по изкуствата в Тюсон, Аризона, а някои от участниците заминават на едномесечни творчески обмени в Съединените щати.

Докато вървим към Историческия музей, където е подредена мултимедийна изложба за живота и творчеството на Марин Върбанов, непрекъснато някой го спира.

Белгийско семейство от съседно село е дошло специално да види изложбата и да се запише за следващия пленер.

Малко по-късно го спират потомци на първия кмет на Оряхово. Търсят съдействие за възстановяването на неговата паметна плоча. 

Всичко това започва да изглежда напълно естествено, защото Нейчо не само познава историята на своя град, а продължава да я създава. Три десетилетия неговите пленери събират хора от различни държави, различни езици и различни култури. Някои идват веднъж, но други се връщат за пети, шести и седми път. 

Така се раждат истинските традиции - когато хората вече не се връщат заради самото събитие, а заради мястото и хората, които са срещнали там.

👉 Facebook профил на Нейчо Савчев

📷 снимки : Ани Петрова, Радослав Нейчев