Любен Латинов и неговата страст към ретро велосипедите

Има хора, които са родени да правят точно това, което правят. Любен Латинов – за приятелите си Любо е само на 26, но когато говори за живота, звучи като човек, натрупал мъдрост от цяло столетие.

Роден е в Попово, а днес живее в Еленския Балкан, където в работилницата си вдъхва нов живот на стари велосипеди и предмети от друго време. Когато видиш един негов реставриран велосипед, разбираш каква душа се крие зад тези рамки и метал.

„Имах късмета да срещам добри хора, но и се научих от малък да се справям сам.“ – казва Любо. В това изречение сякаш е събрана цялата му философия, едновременно благодарност и характер.

Още като ученик в Троян, Любо попада сред хора на изкуството. Учи рекламна графика, но една учителка по керамика не спира да му повтаря, че ще съжалява, че не е избрал нейния предмет. „И така и стана“, признава днес с усмивка.

Продължава във Великотърновския университет, специалност Рисуване и интермедия. Там свободата вече не е само понятие, а начин на живот.

„Разбрах какво означава човек да има свобода, а не свободия,“ казва Любо. Именно тогава в него се заражда страстта към създаването с ръце.

„Да остане нещо след теб. Да вдъхнеш живот на старото, за да служи още на поколения напред.“

Творчеството му е в ръцете му и в умението да съживи това, което другите са захвърлили и забравили. В детайлите личи любовта му към автентичното – всяко болтче, всяка линия е грижа и отдаденост.

Всичко започва от една малка метална кутийка с монети в гаража на дядо му. Тя отваря врата към света на колекционерството. Първо идва нумизматиката, после – народните носии. Но общото между тях винаги е едно: реставрацията.

Както всяко момче, Любо мечтае да пътува. Пари за нов велосипед няма, но един съсед му подарява стар „Украйна“. Така започва пътят, който ще го отведе до най-голямата му страст – довоенните велосипеди, произведени преди 1945 г.

„Те имат повече душа и чар“, обяснява той. И именно тази душа го подтиква да организира първото българско събитие за ретро-велосипеди.

Работилницата му прилича на храм – свят на колела, вериги и предмети, които чакат да оживеят отново и да се превърнат в история. Любо е не само реставратор, а човек, който събира около себе си една цяла общност от хора с ретро велосипеди.

В чужбина хората карат велосипеди от 30-те години, облечени в дрехи от епохата. „А защо не и у нас?“ – пита се Любо.

Заедно със свой преподавател-асистент от Великотърновския университет решават да действат. Избират село Сенник – географски в центъра на България, за да е близо на всички. Организацията е трудна, но събитието надминава очакванията.

За първи път на едно място се събират хора със същата страст. Там срещат и Маргарит Карабуров – утвърдено име в ретро средите, издател на списание „Автокласика и мотоциклети“. Любовта на Любо към ретро велосипедите до такава степен му въздейства, че издава юбилеен колекционерски брой на списание „Български колоездач“, издадено през 1899 година, и заедно основават „Колоездачно дружество Класик“.

„Тази година не успяхме да организираме сбирки, но догодина ще се реванширам. Животът понякога подрежда други приоритети,“ признава Любо.

Любо е голям критик относно автентичността. За него именно детайлът е „разковничето“. Не само в реставрацията. Предпочита живота и предметите от времето преди 1945 г. „Тогава се е гонило качество, днес – количество. Преди хората са били по-щастливи, защото са се задоволявали с малкото, но качественото.“

"И когато застанеш до тези велосипеди, усещаш – те носят духа на друго време. Време, в което простото е било истинско."

За него простото щастие е в корените: да създадеш семейство с правилния човек, да отгледаш добри деца, да ядеш храна от двора си, да живееш в здравословна среда. „Толкова е простичко, че е ужасно сложно за повечето хора днес.“

„Всичко, което съм постигнал, е плод на желание и постоянство. Вярвам, че когато човек наистина иска нещо, намира начин. Аз просто се опитвам да направя нещо – и за себе си, и за страната си. А най-важното – да остана свободен.“

👉 Виж страницата във Facebook