Любен Латинов и неговата страст към ретро велосипедите
Творчеството му е в ръцете му и в умението да съживи това, което другите са захвърлили и забравили.
Творчеството му е в ръцете му и в умението да съживи това, което другите са захвърлили и забравили.

Симонета Павлова



3.09.25 г.
Има хора, които са родени да правят точно това, което правят. Любен Латинов – за приятелите си Любо е само на 26, но когато говори за живота, звучи като човек, натрупал мъдрост от цяло столетие.
Роден е в Попово, а днес живее в Еленския Балкан, където в работилницата си вдъхва нов живот на стари велосипеди и предмети от друго време. Когато видиш един негов реставриран велосипед, разбираш каква душа се крие зад тези рамки и метал.

„Имах късмета да срещам добри хора, но и се научих от малък да се справям сам.“ – казва Любо. В това изречение сякаш е събрана цялата му философия, едновременно благодарност и характер.
Още като ученик в Троян, Любо попада сред хора на изкуството. Учи рекламна графика, но една учителка по керамика не спира да му повтаря, че ще съжалява, че не е избрал нейния предмет. „И така и стана“, признава днес с усмивка.
Продължава във Великотърновския университет, специалност Рисуване и интермедия. Там свободата вече не е само понятие, а начин на живот.
„Разбрах какво означава човек да има свобода, а не свободия,“ казва Любо. Именно тогава в него се заражда страстта към създаването с ръце.
„Да остане нещо след теб. Да вдъхнеш живот на старото, за да служи още на поколения напред.“
Творчеството му е в ръцете му и в умението да съживи това, което другите са захвърлили и забравили. В детайлите личи любовта му към автентичното – всяко болтче, всяка линия е грижа и отдаденост.
Всичко започва от една малка метална кутийка с монети в гаража на дядо му. Тя отваря врата към света на колекционерството. Първо идва нумизматиката, после – народните носии. Но общото между тях винаги е едно: реставрацията.
Както всяко момче, Любо мечтае да пътува. Пари за нов велосипед няма, но един съсед му подарява стар „Украйна“. Така започва пътят, който ще го отведе до най-голямата му страст – довоенните велосипеди, произведени преди 1945 г.
„Те имат повече душа и чар“, обяснява той. И именно тази душа го подтиква да организира първото българско събитие за ретро-велосипеди.
Работилницата му прилича на храм – свят на колела, вериги и предмети, които чакат да оживеят отново и да се превърнат в история. Любо е не само реставратор, а човек, който събира около себе си една цяла общност от хора с ретро велосипеди.
![]() | ![]() |
В чужбина хората карат велосипеди от 30-те години, облечени в дрехи от епохата. „А защо не и у нас?“ – пита се Любо.
Заедно със свой преподавател-асистент от Великотърновския университет решават да действат. Избират село Сенник – географски в центъра на България, за да е близо на всички. Организацията е трудна, но събитието надминава очакванията.

За първи път на едно място се събират хора със същата страст. Там срещат и Маргарит Карабуров – утвърдено име в ретро средите, издател на списание „Автокласика и мотоциклети“. Любовта на Любо към ретро велосипедите до такава степен му въздейства, че издава юбилеен колекционерски брой на списание „Български колоездач“, издадено през 1899 година, и заедно основават „Колоездачно дружество Класик“.
„Тази година не успяхме да организираме сбирки, но догодина ще се реванширам. Животът понякога подрежда други приоритети,“ признава Любо.
Любо е голям критик относно автентичността. За него именно детайлът е „разковничето“. Не само в реставрацията. Предпочита живота и предметите от времето преди 1945 г. „Тогава се е гонило качество, днес – количество. Преди хората са били по-щастливи, защото са се задоволявали с малкото, но качественото.“
"И когато застанеш до тези велосипеди, усещаш – те носят духа на друго време. Време, в което простото е било истинско."
![]() | ![]() |
За него простото щастие е в корените: да създадеш семейство с правилния човек, да отгледаш добри деца, да ядеш храна от двора си, да живееш в здравословна среда. „Толкова е простичко, че е ужасно сложно за повечето хора днес.“
„Всичко, което съм постигнал, е плод на желание и постоянство. Вярвам, че когато човек наистина иска нещо, намира начин. Аз просто се опитвам да направя нещо – и за себе си, и за страната си. А най-важното – да остана свободен.“
Има хора, които са родени да правят точно това, което правят. Любен Латинов – за приятелите си Любо е само на 26, но когато говори за живота, звучи като човек, натрупал мъдрост от цяло столетие.
Роден е в Попово, а днес живее в Еленския Балкан, където в работилницата си вдъхва нов живот на стари велосипеди и предмети от друго време. Когато видиш един негов реставриран велосипед, разбираш каква душа се крие зад тези рамки и метал.

„Имах късмета да срещам добри хора, но и се научих от малък да се справям сам.“ – казва Любо. В това изречение сякаш е събрана цялата му философия, едновременно благодарност и характер.
Още като ученик в Троян, Любо попада сред хора на изкуството. Учи рекламна графика, но една учителка по керамика не спира да му повтаря, че ще съжалява, че не е избрал нейния предмет. „И така и стана“, признава днес с усмивка.
Продължава във Великотърновския университет, специалност Рисуване и интермедия. Там свободата вече не е само понятие, а начин на живот.
„Разбрах какво означава човек да има свобода, а не свободия,“ казва Любо. Именно тогава в него се заражда страстта към създаването с ръце.
„Да остане нещо след теб. Да вдъхнеш живот на старото, за да служи още на поколения напред.“
Творчеството му е в ръцете му и в умението да съживи това, което другите са захвърлили и забравили. В детайлите личи любовта му към автентичното – всяко болтче, всяка линия е грижа и отдаденост.
Всичко започва от една малка метална кутийка с монети в гаража на дядо му. Тя отваря врата към света на колекционерството. Първо идва нумизматиката, после – народните носии. Но общото между тях винаги е едно: реставрацията.
Както всяко момче, Любо мечтае да пътува. Пари за нов велосипед няма, но един съсед му подарява стар „Украйна“. Така започва пътят, който ще го отведе до най-голямата му страст – довоенните велосипеди, произведени преди 1945 г.
„Те имат повече душа и чар“, обяснява той. И именно тази душа го подтиква да организира първото българско събитие за ретро-велосипеди.
Работилницата му прилича на храм – свят на колела, вериги и предмети, които чакат да оживеят отново и да се превърнат в история. Любо е не само реставратор, а човек, който събира около себе си една цяла общност от хора с ретро велосипеди.
![]() | ![]() |
В чужбина хората карат велосипеди от 30-те години, облечени в дрехи от епохата. „А защо не и у нас?“ – пита се Любо.
Заедно със свой преподавател-асистент от Великотърновския университет решават да действат. Избират село Сенник – географски в центъра на България, за да е близо на всички. Организацията е трудна, но събитието надминава очакванията.

За първи път на едно място се събират хора със същата страст. Там срещат и Маргарит Карабуров – утвърдено име в ретро средите, издател на списание „Автокласика и мотоциклети“. Любовта на Любо към ретро велосипедите до такава степен му въздейства, че издава юбилеен колекционерски брой на списание „Български колоездач“, издадено през 1899 година, и заедно основават „Колоездачно дружество Класик“.
„Тази година не успяхме да организираме сбирки, но догодина ще се реванширам. Животът понякога подрежда други приоритети,“ признава Любо.
Любо е голям критик относно автентичността. За него именно детайлът е „разковничето“. Не само в реставрацията. Предпочита живота и предметите от времето преди 1945 г. „Тогава се е гонило качество, днес – количество. Преди хората са били по-щастливи, защото са се задоволявали с малкото, но качественото.“
"И когато застанеш до тези велосипеди, усещаш – те носят духа на друго време. Време, в което простото е било истинско."
![]() | ![]() |
За него простото щастие е в корените: да създадеш семейство с правилния човек, да отгледаш добри деца, да ядеш храна от двора си, да живееш в здравословна среда. „Толкова е простичко, че е ужасно сложно за повечето хора днес.“
„Всичко, което съм постигнал, е плод на желание и постоянство. Вярвам, че когато човек наистина иска нещо, намира начин. Аз просто се опитвам да направя нещо – и за себе си, и за страната си. А най-важното – да остана свободен.“
ЗА НАС
Истории на фокус
Разглеждане по категории
Препоръчани истории
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.
Регионалната библиотека в Плевен постепенно се превръща в място за срещи.
На тиха уличка в Плевен се крие едно необичайно творческо пространство.
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.















