Иво Джокин – будителят от Байкал между Дунав и звездите
Иво Джокин е учител по призвание и ентусиаст по природа.
Иво Джокин е учител по призвание и ентусиаст по природа.

Ивана Шарабанска



8.10.25 г.
До 2008 г. в село Байкал има училище. Звънецът му отдавна е замлъкнал, но животът в сградата не спира.
Превръща се в Общински център за извънучилищни занимания и интереси. Ръководството му поема, тогава съвсем младия директор Иво Джокин.
Учител по призвание и ентусиаст по природа, човек с любопитство и постоянен стремеж към развитие, той превръща това място в истински притегателен център. Тук непрекъснато кипи живот – лагери, работилници, доброволчески инициативи, концерти…
„Ученето продължава през целия ми живот“ – казва Иво.
По образование е учител по биология, физика и рисуване, но голямата му любов винаги е била астрономията. Тя го води и до участието му в голяма международна конференция по астрономия в Тайланд. Иво е и STEM учител, който вярва, че науката може да бъде преживяване, затова и събитията, които организира, съчетават наблюдение, експеримент и вдъхновение.
Към всички тези дейности той добавя още една страст – спорта. Иво е председател на клуб по хокей на трева, където с присъщия си ентусиазъм насърчава децата да се движат, да играят и да бъдат екип. За него спортът е още един начин да възпитава характер, дисциплина и усещане за принадлежност.
![]() | ![]() |
Първото събитие, което организира, е по случай Европейския ден на птиците – 1 октомври 2008 г. Само година по-късно вече провежда и първия лагер – двудневен, с деца от село Комарево. Преди това проучва целия район: кои места са подходящи, какви истории може да им разкаже, къде ще гледат залеза над реката. „Това беше първото ми истинско приключение с децата – още го виждам пред очите си“, спомня си той.
Любимото му събитие през годините е съвместната инициатива от 2010 г. с фондация „Бъдеще сега“ и Милена Енева – една от първите му срещи с хора, които мислят и действат в същата посока: свобода, знание, природа и деца.
![]() | ![]() |
Всяка година в Байкал се организира Астро-парти – събитие, което събира десетки млади хора, дошли от различни точки на страната. Когато някое дете погледне през телескопа за първи път, очите му светват така, сякаш то самото е звезда.
„Да опознаем съзвездията“, „Да преброим водолюбивите птици по Дунав“ – програмите, които Иво създава, освен образователни са и забавни. Децата са тези, които го мотивират и му дават сили да продължава.
![]() | ![]() |
През август международната регата TID акостира в Байкал. Лодките спират, прави се бивак, селото е пълно с колоритни хора. И разбира се, участниците се посрещат подобаващо. Кой, ако не Иво, да направи програмата за гостите на селото… Песни и танци край брега раждат нови приятелства под звездите.
Иво пътува по конференции – от Тайланд до Катар. Връща се с нови идеи, които влага в центъра. Така малкото село влиза в картата на световни проекти, но без да губи своите корени и топлота. Казва, че ако има неограничени ресурси, би създал голяма модерна обсерватория, като онази, която е видял в Тайланд.
„Не стигам дотам да мечтая нещо да се случи – нещата сами си идват в движение“, казва той.
Байкал за него е вдъхновение – място, което му дава сила и смисъл. А за хората тук той е човекът, който съхрани духа на едно училище и му даде нов живот.
Иво Джокин е човек, който не пази миналото в спомени, а го превръща в бъдеще – между Дунав и звездите.
До 2008 г. в село Байкал има училище. Звънецът му отдавна е замлъкнал, но животът в сградата не спира.
Превръща се в Общински център за извънучилищни занимания и интереси. Ръководството му поема, тогава съвсем младия директор Иво Джокин.
Учител по призвание и ентусиаст по природа, човек с любопитство и постоянен стремеж към развитие, той превръща това място в истински притегателен център. Тук непрекъснато кипи живот – лагери, работилници, доброволчески инициативи, концерти…
„Ученето продължава през целия ми живот“ – казва Иво.
По образование е учител по биология, физика и рисуване, но голямата му любов винаги е била астрономията. Тя го води и до участието му в голяма международна конференция по астрономия в Тайланд. Иво е и STEM учител, който вярва, че науката може да бъде преживяване, затова и събитията, които организира, съчетават наблюдение, експеримент и вдъхновение.
Към всички тези дейности той добавя още една страст – спорта. Иво е председател на клуб по хокей на трева, където с присъщия си ентусиазъм насърчава децата да се движат, да играят и да бъдат екип. За него спортът е още един начин да възпитава характер, дисциплина и усещане за принадлежност.
![]() | ![]() |
Първото събитие, което организира, е по случай Европейския ден на птиците – 1 октомври 2008 г. Само година по-късно вече провежда и първия лагер – двудневен, с деца от село Комарево. Преди това проучва целия район: кои места са подходящи, какви истории може да им разкаже, къде ще гледат залеза над реката. „Това беше първото ми истинско приключение с децата – още го виждам пред очите си“, спомня си той.
Любимото му събитие през годините е съвместната инициатива от 2010 г. с фондация „Бъдеще сега“ и Милена Енева – една от първите му срещи с хора, които мислят и действат в същата посока: свобода, знание, природа и деца.
![]() | ![]() |
Всяка година в Байкал се организира Астро-парти – събитие, което събира десетки млади хора, дошли от различни точки на страната. Когато някое дете погледне през телескопа за първи път, очите му светват така, сякаш то самото е звезда.
„Да опознаем съзвездията“, „Да преброим водолюбивите птици по Дунав“ – програмите, които Иво създава, освен образователни са и забавни. Децата са тези, които го мотивират и му дават сили да продължава.
![]() | ![]() |
През август международната регата TID акостира в Байкал. Лодките спират, прави се бивак, селото е пълно с колоритни хора. И разбира се, участниците се посрещат подобаващо. Кой, ако не Иво, да направи програмата за гостите на селото… Песни и танци край брега раждат нови приятелства под звездите.
Иво пътува по конференции – от Тайланд до Катар. Връща се с нови идеи, които влага в центъра. Така малкото село влиза в картата на световни проекти, но без да губи своите корени и топлота. Казва, че ако има неограничени ресурси, би създал голяма модерна обсерватория, като онази, която е видял в Тайланд.
„Не стигам дотам да мечтая нещо да се случи – нещата сами си идват в движение“, казва той.
Байкал за него е вдъхновение – място, което му дава сила и смисъл. А за хората тук той е човекът, който съхрани духа на едно училище и му даде нов живот.
Иво Джокин е човек, който не пази миналото в спомени, а го превръща в бъдеще – между Дунав и звездите.
ЗА НАС
Истории на фокус
Разглеждане по категории
Препоръчани истории
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.
Регионалната библиотека в Плевен постепенно се превръща в място за срещи.
На тиха уличка в Плевен се крие едно необичайно творческо пространство.
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.
На всяко място през което Валери минава, някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.
Една легенда на моторните спортове навърши 80.
За Доротея Люцканова музиката не е решение, взето в конкретен момент. Тя е усещане, което се появява още в детството.
Няма значение колко малко е едно населено място, когато в него има хора, готови да донесат големите промени.

















