Момичето от Луковит – което рисува приказки

Вярвате ли, че има срещи, които не започват с разговор, а с една рисунка?

Преди три години, сред многото творби, които достигаха до нас по повод ежегодния, организиран от СНЦ „Дунавско сияние“, конкурс „Приказният свят на природата“, една рисунка ни накара да я отделим от другите, защото изобразяваше вълшебно място, което ние безкрайно много обичаме. Това бе Златен парк – Луковит с приказната плаваща къщичка. Авторът на творбата беше момиче със забележително име – Богиня…

Има имена, които човек запомня не защото са необичайни, а защото след тях някак естествено остава история. Когато пък срещнеш момиче с такова име, може би първата ти мисъл е, че то би трябвало да живее в някоя приказка. Но не – нашата Богиня Панчева живее в гр. Луковит и е ученичка от СУ “Алеко Константинов“.

Три години по-късно Богиня отново се появи в нашия „Приказен свят на природата“. Този път новата ѝ творба изобразяваше красив къдроглав пеликан от Природен резерват „Сребърна“ и бе придружена с красиво авторско стихотворение. Сега нямаше как да не ѝ присъдим специалната награда на конкурса.

Така една среща чрез рисунка отпреди три години се превърна в история с продължение и бъдеще. И ние си дадохме сметка, че всъщност не познаваме цялата история. Познаваме рисунките. А между двете рисунки стои едно момиче, което вече е пораснало.

Не знаехме колко още рисунки е създала, колко конкурса е спечелила, какво пише сега, за какво мечтае… И тогава решихме да потърсим тази история и да се срещнем вече наяве с Богиня Панчева и тогава думите заговориха от първо лице …

Още през 2022 година името на Богиня Панчева се появява сред отличените в националния ученически конкурс „Не се гаси туй, що не гасне“. Тя заема второ място в своята възрастова група с рисунка.Тогава Богиня е още дете. Но очевидно вече е намерила езика, чрез който да говори.Този език не остава само в рисунките. През 2024 година тя печели второ място в националния конкурс „Петдесетница – съшествието на Светия Животворящ Дух“ с литературната си творба „Петдесетница – храм в моята душа“.

Така към цветовете се прибавят думите. Към картината – стихът.

Към видимото – онова, което не може да бъде нарисувано. Същата година Богиня получава и отличие „Задълбочено проучване на темата“ в ученически конкурс на Окръжния съд – Русе.

Но зад всички тези награди има и една друга, много по-лична история.

Историята на едно дете, което твърде рано остава без своя баща.

Загубата идва в живота на Богиня не като далечен спомен, а като празно място, което расте заедно с нея. И когато не можеш да върнеш човека, когото обичаш, оставаш с това, което имаш – спомените, въпросите, думите.

Стихотворението „Татко, върни се!“ Богиня не просто пише за загубата. Тя разговаря с нея. Или по-точно – разговаря с баща си.

„На Великден свещ паля в твоя памет с тъга,

пред снимката ти заставам и плача с ранена душа.

Мой татко, върни се! Ние те чакаме с мама!

Господи, появи се и татко спаси! „

Това са думите на дете, което още не е готово да приеме вечната раздяла.Но скръбта в случая ражда творец. Защото понякога именно там, където животът отнема най-много, човек започва да създава най-истински и искрено. Богиня сякаш интуитивно разбира, че изкуството не е само начин да покажеш това, което виждаш. То е и начин да разкажеш онова, което носиш в себе си.

А Богиня носи много. Вместо да остави тъгата да мълчи, тя я облича в цветове и думи. Превръща я в изкуство. Тогава съвсем естествено идват още и още награди…

През 2025 и 2026  година Богиня печели първо място в общинския и областния етап на националния  конкурса за рисунка„С очите си видях бедата“, организирано от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ 

В поезията тя също продължава да оставя своя специфична следа. На деветото издание на Националния конкурс за детско творчество „На мира в света“, нейното стихотворение печели трета награда. А  поетичната й творба  „Добрият човек (в памет на дядо Добри)“ е отличена в средношколския великденски конкурс  „Възкресение“,  организиран от Регионалният исторически музей – Добрич. В тази своеобразна ода на Добротата младата поетеса отново се движи в емоционалната ос на болката, обичта и надеждата.

„Всеки ден пречиствал с обич

тъжна, скитаща душа.

Бедните деца спасявал

от позор и нищета.“   /Добрият човек/

През тази  година историята на Богиня продължава с конкурс, който сякаш е създаден точно за нея – НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА РИСУНКА С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПРИКАЗКА В КАРТИНА” – ШУМЕН 2026 г. Какво е приказката, ако не образ, който чака някой да го нарисува? Богиня показа, че  вече знае как да разказва с цветове.

При оспорвана конкуренция от 387 конкурсни рисунки тя печели първо място в своята възрастова група – гимназиална степен на образование.

Поредното отличие не е просто още една награда в колекцията ѝ. То показва, че интересът ѝ към онова невидимо пространство между реалността и въображението продължава да се развива. А може би именно там се срещат двете ѝ творчески лица – художникът и поетът.

След участието й в конкурса „Българската народна приказка в картина“ творческото предизвикателство   продължава с още едно арт състезание, този път в областта на словото – Международния литературен конкурс „Вълшебното перо“, организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж и финансирано от Министерство на образованието и науката на Република България с партньор Изпълнителна агенция за българите в чужбина.

В силна международна конкуренция сред 870 творби от 27 държави, оценени от авторитетното жури с председател изтъкнатата българска писателка Здравка Евтимова, нашата талантлива Богиня от Луковит  завоюва призовото трето място. Наградата и бе връчена лично от  проф. Георги Вълчев - министър на образованието и науката. Това бе  върховен момент за признаване на нейния самобитен талант и доказателство, че  всеки връх е достижим, когато зад мечтата стои силен характер и безкрайни часове на творческо себеотдаване.

Може би дългият път на Богиня Панчева от Златен парк – Луковит до парижката Айфелова кула нямаше да е толкова емоционален и изпълнен с мечтани спомени, ако по време на награждаването в тържествената бална зала не бе осъществила една непринудена среща с истинска Царица… Деница Малчева – новата Царица Роза на Казанлък.

Но тази среща не е съвсем случайна.

Само няколко месеца по-рано Богиня е била част от един от най-красивите български празници – конкурса „Царица на розата – Карлово 2026“. Сред младите претендентки за короната е и момичето от Луковит.

И ако тогава тя застава на сцената като кандидатка за Царица, Богиня отново избира да представи себе си чрез това, което най-добре умее – словото. Тя прочита свое авторско стихотворение, посветено на Васил Левски и Карлово.

А няколко месеца по-късно тази история я отвежда в Париж, където Богиня се среща с Царицата.

„За нея бе истинска радост и чест срещата в Париж с 58-ата Царица Роза на Казанлък – Деница Малчева. Разговорите между двете вдъхновяващи млади дами, обединени от любовта към българските традиции, красотата на розата и стремежа да бъдат достойни посланици на България, се превърнаха в един от най-скъпите моменти от форума. Усмивките, споделените впечатления и снимките, които запечатиха тяхната среща, ще останат красиви спомени за това незабравимо преживяване.“

Това разказва Весела Василева, майката на Богиня, която е била свидетел на тази сърдечна среща.

И може би няма по-хубав край на тази приказка – момичето от Луковит, което преди три години ни срещна с една рисунка, сега стои в Париж до Царицата на розата.

Две млади българки, обединени от любовта към България, всяка по своя начин я представя пред света.

А приказката продължава…

👉 Фейсбук страница на СНЦ "Дунавско сияние"